Етнография

ФОЛКЛОР-Това е "народна мъдрост" или "народознание".Този термин е употребен за първи път от английският етнограф Уиям Томсън.С него се обозначат словесни,музикални и танцови произведения,предавани от устно и показани от поколение на поколение.Във фолклора се оглежда многолетния живот на народа,борбите,които той е водил през своя исторически път,неговата духовна и веществетна(материална култура,неговия мироглед,радости,мечти и стремежи).Както във всички фолклорни видове така и в танцовия е въплатена творческата надареност на народа,мечтите му за по-добро и по-добър живот.Следите от появата и развитието на танца ,също като следите от развитието на човечеството,чезнат далеч назад в безкрая на вековете.Ако се огледаме да проследим истрията на танца ще открием ,че във всички времена ,той е едно пълноценно отражение на икономическия и социалния живот на обществото ще открием ,че той е един постоянен спътник на човека в неговия живот,в неговия труд,в многобройните обреди,поставени от страна на свръхестествените сили на природата.Най-широката и основна тема на танцовото изкуство във всички времена остава човека и всичко това,което определя неговия външен и вътрешен мир.Съвременната наука смята ,че изкуството на танца е възникнало в условията на първобитно-общинския слой и е преминало при различните народи(от простите форми до развитието на сложни танцови системи).Въпросът за появата на БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЕН ТАНЦ е много сложен и на него неможе да се отговори точно и изчерпателно.Той се преплита с много далечното минало,за което ,за което може да се съди по малкото останали паметници и документи ,каменни плочи и скални рисунки.При внимателно анализиране на достигналите до нас танци могат да се забележат следи и от славянски и прабългарски произход.Например:лекотата,грацията и изяществото в движенията,широтата и простотата в изпълнението са характерни за славяните,а твърдите стъпки,смелите движения отразяват резките черти от характера на прабългарите.

Освен това прадедите ни са заварели на Балканския п-в следи от немалко стари култури-тракийска,елинска,римска и византийска които несъмнено са оказали влияние върху оформянето на танцовия ни фолклор.

В ръкопосите на Х век  се споменава,че простолюдието е играело и пеело гусли(струнен инструмент)и е обичало игрите и зрелищата.Тази любов на широките народни маси към игрите и песните била толкова  голяма,че през онова време предизвикала порицание от страна на духовенството.Презвистер Козма,като равностоен служител на християнството и противник на богомилството,се опълчва яростно с/у народните танци,нарича ги "бесовски".Той счита тази любов на народа пък песните за остатък от езичеството и заплаха на новата религия и неиното разпространение.В документите на Киевския митрополит Йоан втори (1080-1089) също се споменава за народните празници като "бесовски празници","бесовски песнения и пляскания","свистания,клич и вопъл".

През времето на богомиството някои от догмите на това учение се дават определени сведения за бита,нравите,обичаите и танците,които  допринасят за развититето на музикалната и танцовата култура.Епископ Петър Соменат в доклад до Папата в Рим сочи,че религиозната служба се състояла в празнуване със свирни ,хора и песни.По този начин се състояла .По този начин се строяло "безверен народ"пазел обичаите на старите българи.В "Слово за игрите и танците" Йоан Златоуст нарича песните и танците "сатанински",отлъчващи хората от бога и водещи ги към дъното на ада.По същото време народните песни и игри,като разгонва събраните в месността "Света Гора"на веселба търговци.Въпреки упоритата борба на църквата,друг важен документ в който се вижда,че народните песни и танци са били разпространени и обичани от народа е свидетелството на византийският писател и учен Никифор Григорас(1325-1326)той е пътувал в областта Струмица и разказва как младежите и девойките след излизане от църква се събират ,за  да пеят и играят хоро.Независимо от забраните и предрасъдъците,танцът продължава да съществува и да се развива през вековете.Дори през 5 вековното турско робство нашият народен танц не е изчезнал,а самобитно се изгига на такава висота,че славата му преминава границите на поробената ни родина.

This entry was posted in Всекидневки, Десерти. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>