Един ден придобива национално значение тогава, когато се врязва във историческата памет на народа със мащабите на съдбовно значимото, повратното и неповторимото. А Трети март 1878 г. е равнозначен на възкресение от пепелищата на пет вековното робство, през време на което Българската държава беше заличена от картата на Европа, но независимо от това никога не падна духом, никога не престана да се бори за Свободата.
Санстефанският мирен договор от 3-ти март 1878 г. сложи край както на войната между Русия и Турция, така и на вековните народни теглила.
|
|
Това историческо събитие се превърна във рождена дата на
българската свобода и възкръсването на националния суверинитет.
Преди това в България имаше само стонове и сълзи, мрак и
нетърпима болка, оптити за асимилация, убийства, грабежи,
унижения, издевателства. Имаше нетърпимата робска орисия,
но и надеждата че рано или късно Свободата ще доиде, че
справедливостта ще победи.
И тя победи с цената на хиляди жертви и чутовен героизъм.
Ето защо Трети март не е само символ на националната свобода.
Той е светиня, която служи като отправна точка в националното
развитие и себедоказване. Това е ден, в който сме длъжни
подчтително да коленичим пред саможертвата на героите и пред
силата на един народ, дал достоен пример как се съхраняват
национална чест и достойнство.
Кръвта, пролята по боините полета и днес трябва да ни отрезвява, да въздига националното ни самочувствие.
Вече 126 години Трети март е символ на Свободата. Нека бъдем достойни за нея!