Светоотечески напътствия за прелестта

Съдържание (frames)

 

2. Прелестта

:: ОТШЕЛНИКЪТ, ПРЕЛЪСТЕН ОТ ДЕМОНИТЕ
:: ГОРДИЯТ ВАЛЕНТ
:: БОРБА С ПОМИСЛИТЕ
:: ПРЕЛЪСТЕНИЯТ
:: ЖЕРТВАТА
:: ОТШЕЛНИКЪТ УБИЕЦ
:: НАКАЗАНОТО СВОЕВОЛИЕ
:: ПОВЕСТ ЗА ПРЕПОДОБНИЯ НИКИТА КИЕВО-ПЕЧОРСКИ
:: САМОПРЕЛЪСТЯВАНЕТО НА ПРЕПОДОБНИЯ ИСАКИЙ КИЕВО-ПЕЧОРСКИ
:: САМОВОЛНИЯТ ПОДВИГ
:: ЛЪЖЛИВИЯТ ПОДВИГ
:: СТАРЕЦЪТ, ПРЕЛЪСТЕН ОТ ТЩЕСЛАВИЕТО
:: СМИРЯВАЩОТО ОСКЪРБЛЕНИЕ

 

ОТШЕЛНИКЪТ, ПРЕЛЪСТЕН ОТ ДЕМОНИТЕ

Монахът Авраамий бил египтянин и водел в пустинята много строг аскетичен живот, ала умът му бил поразен от крайно самомнение. Веднъж той дошъл в църквата и започнал да спори със свещениците, като твърдял: "Сам Иисус Христос ме ръкоположи нощес за свещеник и вие трябва да ме приемете като презвитер и да ми позволите да служа литургия с вас!"

Отците го извели от неговото усамотение, накарали го да води друг, по-прост живот и го излекували от гордостта му. Като разкрили пред него собствената му немощ, те му доказали, че той е бил прелъстен от демона на гордостта, и със светите си молитви го възстановили в предишния му добродетелен живот. (Лавсаик)

 

ГОРДИЯТ ВАЛЕНТ

Валент дълго живял в пустинята. Много изнурявал плътта си и в живота бил велик подвижник, но след това, прелъстен от духа на самомнението и гордостта, изпаднал в крайно високомерие, така че станал играчка на бесовете.

Една късна вечер, когато вече било съвсем тъмно, Валент плетял кошници и изтървал шилото си на пода. Дълго не можел да го намери, но изведнъж по бесовско внушение в килията се появил запален светилник и така той намерил изгубеното шило. Това подхранило неговата надменност. Упоен от гордост, подвижникът още повече се възгордял и накрая взел да презира и самите Христови тайни. Дяволът пък, като се убедил, че Валент напълно се е поддал на измамата му, преобразил се в самия Спасител и през нощта му се явил, окръжен от сонм демони в образа на ангели със запалени светилници. И ето че се появил огнен кръг и в средата му Валент като че ли видял Спасителя. Един от демоните се приближил в образа на ангел и казал: "Ти благоугоди на Христа със своите подвизи и Той дойде да те посети. И така, не прави нищо друго, а само като Го видиш застанал сред целия сонм, поклони Му се и след това си иди в килията." Валент излязъл и като видял множество духове със светилници, се поклонил на антихриста.

След това безумието на прелъстения пораснало дотам, че на следния ден в църквата казал на братята: "Аз нямам нужда да се причастявам с Тайните, понеже днес видях самия Христос." Тогава Светите отци го вързали с вериги и го лекували цяла година, като изтребвали в него гордостта с молитвите си и с всякакви унижения и строгост, както се казва в пословицата: "Клин клин избива." (Лавсаик)

 

БОРБА С ПОМИСЛИТЕ

Попитали един старец: "Дали е добре страстният помисъл да се изповядва на някой от старците или трябва да се ръководим от прочетеното и да се удовлетворяваме със своята собствена съвест?"

Старецът отговорил: "Страстните помисли трябва да се изповядват на старец, но на такъв, който може да ни помогне, и не бива да се уповаваме на себе си. Борещият се със страстта не може сам на себе си да донесе полза, особено ако тя го е завладяла.

На младини ми се случи следното. Душата ми бе уязвена от страст и аз бях победен от нея. Като чух, че авва Зенон е изцелил мнозина, реших да ида при него и да му разкажа за бедата си. Но помисълът ме удържаше, като ми внушаваше: "Та ти и сам знаеш как трябва да постъпиш! Постъпи според това, което си прочел, и не съблазнявай стареца."

И така, щом решавах да не ходя при него, битката малко отслабваше и аз оставах вкъщи. Тогава страстта отново ме оборваше и аз пак се увещавах да ида при стареца, ала врагът отново ме прелъстяваше, като не допускаше да изповядам побеждаващите ме помисли.

Когато все пак отивах при стареца, помисълът ми казваше: "Каква нужда има да разказваш за себе си на някой?" Старецът виждаше, че нещо ми тежи на сърцето, но не ме изобличаваше, а чакаше сам да му се изповядам. Всеки път ми даваше наставление за благ живот и ме изпращаше смиром. Като се връщах вкъщи, скърбях и плачех, казвайки на душата си: "Докога, окаяна душо моя, ще отхвърляш изцелението? Отдалеч идват хора при стареца и получават изцеление, а ти не можеш да надмогнеш себе си и да се излекуваш, когато имаш наблизо лекар!"

Накрая станах и казах сам на себе си: "Ще ида при стареца и ако не сваря никой при него, това ще ми бъде знамение за Божията воля да му изповядам помислите си." С тази решимост отидох при него и не заварих там никого.

Както обикновено, той ми говореше за спасението на душата и за това как да се очистя от лошите си помисли. Понеже бях отново победен от срама и не бях в състояние да изповядам помислите си, помолих го да ме пусне. Той се помоли и на изпращане тръгна напред към вратата, а аз, измъчван от помисли дали да му кажа или не, стъпвах бавно след него.

Като виждаше, че помислите много са ме измъчили, старецът се обърна към мене и докосвайки гърдите ми, каза: "Какво става с тебе? И аз съм човек." Когато старецът ми каза това, сърцето ми сякаш се разтвори и аз паднах по очи в нозете му, умолявайки го да ме помилва.

Той ми каза: "Какво става с тебе?" Аз отговорих: "Ти знаеш от какво страдам." Той отвърна: "Трябва сам да изобличиш състоянието си." Тогава с голям срам изповядах страстта си. Той ми рече: "От какво се срамуваш? Кажи ми, не съм ли и аз човек? Не идваше ли ти три години тук с тия помисли, без да ги изповядаш?" Аз паднах в краката му и го умолявах: "Помилвай ме заради Бога, кажи какво да правя?" Той отговори: "Иди, усили молитвата си и за никой не говори нищо лошо."

Върнах се в килията си, усилих молитвата си и с Христовата благодат заради молитвите на стареца се освободих от тия помисли. След една година се появи помисъл, че може би Бог ме е помилвал по Своята милост, а не заради стареца.

Отидох при него и желаейки да го изпитам, се поклоних и казах: "Авва! Помоли се за мен заради онзи помисъл, който ти изповядвах миналата година." Той не ме изправи веднага и като помълча малко, каза: "Стани и дръж вярата."

Когато чух това, изпитах такъв срам, че исках земята да ме погълне. Станах и не можех да го погледна. Дивейки се на стареца, се върнах в килията си. (Отечник)

 

ПРЕЛЪСТЕНИЯТ (Повест за Елисей, ученик на Исаия).

Ученикът на авва Исаия Елисей разказвал: "Когато бях млад, се случи да се разболея и бях на смъртен одър. Баща ми, загрижен за мен, ежедневно канеше множество лекари. Както и да се стараеха те, не можеха да ми помогнат и накрая му казаха: "Юношата ще живее не повече от три дни." Като чул това, баща ми бил поразен от скръб. Облян в сълзи, той побързал да иде в църквата на Светия евангелист Марко и намерил там, както после разказваше, един престарял монах.

Като видял, че баща ми е опечален, монахът го повикал по име и го запитал: "Какво има, господин Прокопие? За какво скърбиш?" Баща ми отговорил: "Онзи, който ти е открил името ми, ще ти открие и причината за моята скръб." Старецът казал: "Да идем в твоя дом."

Когато дошли вкъщи, старецът се приближил към мене и казал на баща ми: "Доведи съпругата си." Майка ми бе христолюбива и монахолюбива, а баща ми ненавиждаше монасите. Старецът му казал: "Бог иска да изпълниш три заповеди и ако ги изпълниш, ще дарува живот на сина ти." Баща ми отвърнал: "Обещавам пред Светия евангелист Марко да изпълня онова, което ми заповядаш."

Старецът казал: "Ето вече петнадесет години как прелюбодействаш и блудстваш, осквернявайки ложето на жена си; затова Бог е посякъл с преждевременна смърт пет твои деца. Обещай да не съчетаваш в брак този юноша, а да му позволиш да приеме монашество. И още, не встъпвай в общение с ариани и теодосяни" (Еретически учения, бел.ред.).  Баща ми казал: "Ще спазя думите ти през всичките дни на моя живот."

Старецът се помолил и аз оздравях на третия ден. След това живях при баща си три години. После той ме сгоди с племенницата на жената на хегемона. Когато приготвяше необходимото за брака, лют демон обзе девицата и започна немилостиво да я мъчи. Родителите й и баща ми цели седемнадесет месеца я водеха по църкви и подаваха милостиня, водеха я дори при влъхви и чародеи, но не преуспяха, а състоянието й се влоши.

Тогава, като се посъветваха, заведоха я при отец Макарий.2  И аз, и баща ми отидохме с нея. Старецът освети елея, заповяда на майка й да я умие и след това да я помаже от главата до петите. Когато я помазаха, бесът започна да вика: "Мъка, мъка!" Като излезе от девицата, нападна мене и взе да ме мъчи седем пъти по-силно от нея. Мъчи ме тридесет дни. И тогава дойде онзи старец, който преди беше разговарял с баща ми и ме беше изцелил от болестта. Като го видя, баща ми избяга.

Старецът ме взе и ме отведе в килията си. Цяла нощ на колене се моли за мене и прогони беса. След това ме пострига за монах и ме повери на авва Исаия. Авва Исаия имаше и друг ученик на име Петър. Живях при аввата девет месеца.

Баща ми, като чу какво се е случило с мене, изпрати четирима слуги с осем камили, натоварени с всякакви продукти, и писмо. Като прочетох писмото, заплаках. Отец Исаия видя писмото в ръцете ми, взе го и го скъса. Когато възроптах против това, старецът започна да ме укорява в присъствието на бащините ми слуги.

От този час ме обзе бесът на ненавистта и не можех да гледам стареца или пък да чувам гласа му. Гледах на него като на някакъв шут. Думите му ми се струваха като стрели, като двуостър меч. Когато стоях с него на молитва и бдение, аз го проклинах. Поради голяма ненавист и омерзение към него няколко пъти ставах през нощта да го убия, но се отказвах, опасявайки се от другия ученик - Петър, който живееше с него. Старецът пък не преставаше да ме наставлява, като понякога ме увещаваше, понякога ме заплашваше. Когато исках да се причастя със Светите Тайни, той ми забраняваше и ме укоряваше. Отлъчваше ме от трапезата и казваше: "Не ще ти дам храна, докато не кажеш: аз съгреших, прости ми." Но аз правех всичко напук: крадях и ядях тайно. Когато старецът стоеше на молитва, аз седях; когато той се упражняваше в бдение, аз спях; когато той плачеше, аз се смеех. Колко послушен на беса бях!

Скоро бесът започна да ми показва насън лъжливи видения за стареца. Аз, нещастният, им вярвах, а след това започнах често да виждам и наяве онова, което преди виждах насън. Така в мен се промъкна доверие към клеветата и нечистите помисли за стареца, които произтичаха от сърцето, вълнуваха ме и аз започнах да се съгласявам с тях. Бесовете ме смущаваха с нечисти помисли и с явяващите се пред мен привидения възбуждаха яростта, гнева и огорчението ми.

Бесът на гордостта, или по-добре е да се каже - на погибелта, стана мой учител. На каквото ме научаваше тайно и съкровено, това взех да говоря и пред другите. Казвах си в горест: "Кой е този лъстец и лицемер от долен род! Аз, който съм от голям град и от знатен род, син на благородни и богати родители, притежаващи толкова много и всякакъв добитък, станах негов ученик или всъщност - роб! Стоя пред него като слуга, подавам му вода да си умие ръцете, приготвям му трапезата, нося вода, събирам дърва, работя като роб! Той би трябвало да работи за мене и да ми се подчинява, а не аз на него! Колко неприятности, огорчения, скърби, печали, укори и беди претърпях от него! Колко пъти ме е карал да стоя гладен и жаден, да будувам и да спя на голата земя! Колко пъти ме е унижавал! Колко зло ми е причинил!"

Когато бесът ми внушаваше всичко това, аз все повече и повече се предавах на гнева, като се смятах за обиден и много пострадал. Помисълът ми казваше: "Иди си от този проклет старец и пребивавай сам в килия, подобно на всички отци. Той не е монах и не е християнин." От тия помисли започнах отново да сънувам стареца да се забавлява с жена и да се кланя на идоли. Доверявайки се на сънищата, утвърдих се в мисълта си, че старецът е враг Божи и приятел на бесовете.

Далеч от скита имаше елинско капище, насред което стоеше един мраморен идол. Старецът имаше навик всяка събота да излиза от скита и на капището да се предава на плач. Там имаше и гробове на езичници. И неведнъж, а няколко пъти насън видях, че той принася там жертва и се покланя на идолите. Смятах тия сънища за истина.

Един път, когато старецът както обикновено отиде на капището, аз го изпреварих, излязох от килията и се скрих в едни храсти. Виждам, че иде старецът, а пред него върви някаква жена. Жената влезе. Виждам, че тя се моли и се покланя на идола. Когато тя свърши молитвата, дойде старецът, поклони се на идола и след това целуна жената и започна да любодейства с нея. След това той се върна в скита, а жената си отиде вкъщи. Това наблюдавах ясно седем пъти и като се убедих твърдо във видяното, взех да сядам пред килията и да разправям на братята, които идваха за полза при стареца: "Братя! Този старец е блудник и идолослужител, вие се прелъстявате, като идвате при него!" Така казвах и на иноците, които идваха при стареца, в течение на четири месеца. Но колкото и да се стараех да им попреча да го посещават, те, водени от Божията благодат, продължаваха да идват при него.

Като виждах това, аз, нещастният, се съкрушавах и вдигайки ръце към небето, възкликвах: "Господи, дарувай ми търпение!" Аз, нещастният и прелъстеният, си мислех, че търпя за правдата, и като застъпник на добродетелта, въздишах: "Слава Тебе, Боже! От каква чест в какво безчестие дойдох и на какво се превърнах!" И плачех. Старецът, като ме виждаше в такова състояние, ми казваше: "Добро ми чедо! Очисти сърцето си, смири помислите си, възлюби смирението Христово, гнуси се от гордостта и пази себе си."

Когато говореше така, аз се гневях, огорчавах и смущавах. Словата му ми се струваха стрели, които ме поразяват.

Когато седях с него на трапезата, храната ми се струваше смрадна и аз се гнусях дотам, че неведнъж или дваж, а много пъти я отхвърлях. Помисълът вътрешно не преставаше да ме смущава, като казваше: "Напусни килията на стареца, а ако може, и скита. Като му подражаваш, не можеш да се спасиш." Казвах сам на себе си: "Защо търпя такива страдания? В света не съм изпадал нито в блуд, нито в прелюбодеяние, нито съм крал, нито съм убивал."

Помисълът, или по-точно бесът, ми нашепваше: "Ти страдаш справедливо. Оскърби баща си, майка си, роднините и приятелите си, остави Светите отци и дойде да живееш като инок при този немилосърден и дързък измамник с порочна нравственост."

Бесът ми внушаваше това и ме виждаше готов да приема клеветите и злите помисли. Погребан в тъмнина, аз мислех, че ходя в светлина. Подвластен на сатаната, смятах себе си за монах и вместо да осъждам себе си, осъждах раба Божий.

Пребивавайки в такава буря от смущението на помислите, получих от баща си писмо, че майка ми умира. "Ела - пишеше той - да се видиш с нея, преди да умре." Като прочетох писмото, казах на отец Петър: "Отивам си. Трябва да се видя с майка си." Братът отиде и предаде това на стареца.

Старецът дойде при мен и ми рече: "Добро ми чедо! Пребивавай тук с търпение заради Бога, остави привързаността към баща и майка. Ние в Бога имаме Баща и Майка. Промисълът Му ще устрои полезното и за нас, и за родителите ти. Ако пък не ме послушаш и отидеш, не ще принесеш никаква полза на родителите си, а на себе си ще навредиш. После ще се разкайваш много за постъпката си, ала ще бъде късно. Впрочем отстъплението ти ще те накаже."

Като чух това, по бесовско внушение пламнах от гняв и му отговорих: "Измамнико, идолослужителю, блуднико и прелюбодеецо! Ти и мене искаш да направих идолослужител и блудник като тебе!" Старецът отговори на това: "Благодатта Божия е в устата ти, чедо!" Аз продължих да викам: "Измамник, идолослужител!"

Мнозина отци се стекоха на виковете ми и всички старци ме укоряваха и проклинаха. А аз, подтикван от беса, грабнах дрехите си, разкъсах ги в гняв от горе до долу и като ги хвърлих в лицето на стареца, излязох гол от килията. Влязох в килията на друг един от старците, откраднах празничните му дрехи и тръгнах към Александрия. Там намерих майка ми вече починала, а баща ми - болен.

След три дни почина и баща ми. Всичките ми мисли бяха за богатото наследство, което получих. Разкайвах се, че съм приел монашеството. Една вечер легнах на одъра и спомняйки си скита и отец Исаия, простенах: "Слава Тебе, Христе Боже мой! Ти ме избави от измамника, от лъжливия старец!"

Едва произнесъл тези думи, чух  гръмовен глас: "Пагуба и погибел на дома Прокопиев!" Изведнъж се надигна вятър и къщата се запали от четирите страни. Аз скочих смутен и едва успях да избягам заедно с останалите от къщата. Насъбраха се жителите на Александрия, но не можаха да помогнат: пламъкът поглъщаше и самите камъни. Стоях посрамен и  размишлявах за случилото се.

Поради голяма печал и униние отидох в църквата на свети Мина и паднах пред олтаря. Бесът, приел вида на мъченик, ми каза: "Знай, че виновен за случилото се с теб е отец Исаия." Като дойдох на себе си, си рекох: "Наистина! Този измамник е чародей и е пратил бесовете да запалят дома ми."

На сутринта, щом станах, отидох при патриарха и казах: "Владико! Отмъсти за мен на идолослужителя отец Исаия. Със своите магии той изпепели дома ми и всичко, що беше в него." Патриархът ми рече: "Да онемеят лъжливи уста, които говорят зло против праведника с гордост и презрение" (Пс. 39:19). Когато патриархът произнесе тези думи, видях един мавър3 , който взе да ме удря с огнено желязо и ме облече в желязна броня. Паднах в нозете на партиарха, обладан от бесове.  Тогава той простря ръка към мене и паднаха оковите на езика ми. Седем месеца живях измъчван от страшен демон и представлявах жалка гледка. Налагаше се да ме оковават в железни окови. Аз биех себе си и всички около мене. Ядях човешки изпражнения.

Христолюбиви хора ме съжаляваха и ме обличаха, защото се скитах гол, терзаех плътта и одеждите си, мъчейки себе си и блъскайки идещите насреща. Поради недостиг на храна и от мръсотиите и нечистотите, в които се валях, тялото ми се покри със струпеи, подобни на люспи. Добрите жители на Александрия, като срещнали отци от скита, ги довели при мен; ала те не могли да ме познаят. Тогава им рекли: "Това е синът на Прокопий, който прие монашество при авва Исаия." Отците отвърнали: "Сторете добро, докарайте го в скита." Александрийците намерили придружител с камила, дали му една златна монета и като ми вързали ръцете и краката, ме отпратили в скита.

Отците от скита се събрали в голямата църква, извършили всенощно бдение, молили се за мене, помазали цялото ми тяло с елей и прогонили беса. Но раните и струпеите продължаваха да ме мъчат. Тогава аз, недостойният и грешният, им разказах подробно всичко, което се случи с мен, открих на всички своята беда и умолявах да ми сторят милост и да измолят от стареца Исаия да ме приеме за покаяние и да не допуска ново изкушение от беса.

Старците отидоха и доведоха отец Петър, другия ученик на авва Исаия. Като ме видя да лежа и като видя тялото ми, изгнило от рани (понеже желаеха да склонят стареца към милост и съжаление, отците свалиха дрехите ми и ме оставиха да лежа гол на рогозката), заплака и сълзите му нямаха край.

Лежах в трепет, без да посмея да го погледна. Като поплака дълго, отец Петър стана и с още няколко отци отиде и доведе отец Исаия. Когато видях стареца да идва към мен, викнах: "Рабе Божий, помилуй ме, прелъстения от беса! Не ме оставяй за радост и веселие на врага душегубец! Доста съм наказан, мъчен бях справедливо!" Старецът също заплака и рече: "Чедо! Разбра ли, че падение е наказанието на гордите?" Аз казах: "Разбрах, отче! Разбрах го от това, което се случи с мене, и се поучих от това, на което бях подложен! Повярвах, че Господ правосъдно въздава на всеки според делата му."

Старецът ме прекръсти и рече: "Бог, Създателят на всяка твар, да прости станалото и да изправи бъдещето." Сложиха ме на одъра и ме занесоха в килията. След няколко дни с Христовата благодат и молитвите на стареца се изцелих. За мене се изпълниха словата на пророка, че на неразумните "челюстите трябва да се обуздават с юзда и оглавник" (Пс. 31:9). И още: "Много са скърбите за нечестивеца" (Пс. 31:10). (Отечник)

 

ЖЕРТВАТА

В един манастир живели баща и син. Бащата се превъзнесъл за своите духовни достойнства и изпаднал в самопрелъстяване. Смятал многократно явяващия му се демон за светъл ангел. Когато врагът видял, че монахът е в ръцете му, предложил му да заколи сина си като жертва Богу. "И ти - казал той - ще се сподобиш с честта на Авраама." Безумният баща послушал дяволското внушение, започнал да приготвя въжето и да точи ножа. Добре че синът навреме забелязал това, избягал и се спасил. (Пролог)

 

ОТШЕЛНИКЪТ УБИЕЦ

За един брат разказваха, че живеел като отшелник в пустинята и дълги години бил прелъстяван от демоните, като си мислел, че били ангели. Понякога при него идвал баща му. Веднъж, отивайки при сина си, той взел със себе си брадвата с намерение на връщане да си насече дърва.

Един от демоните, изпреварвайки бащата, се явил на сина и му казал: "Ето, дяволът иде при тебе в образа на баща ти, за да ти убие, и брадва носи със себе си. Ти го предвари, грабни му брадвата и го убий." Бащата пристигнал както обикновено, а синът грабнал брадвата, ударил го и го убил. Тогава нечистият дух нападнал този отшелник и го удушил. (Св. Игнатий, Отечник)

 

НАКАЗАНОТО СВОЕВОЛИЕ

Един млад инок, след като поживял малко в манастира, взел да моли игумена да му позволи да живее в пустинята. Колкото и да го увещавал опитният старец да не бърза да изпълни своето намерение, инокът оставал непреклонен и старецът отстъпил.

Инокът се оттеглил в пустинята, намерил една пещера и се заселил в нея. Започнал да се упражнява в богомислие, молитва и пост. На пръв поглед какво по-хубаво може да има от такъв живот? Но дяволът не дремел. Отначало той започнал да го смущава със зли помисли, а когато това не помогнало да го отклони от пътя, взел да действа другояче. Преобразен като светъл ангел, той се явил на неопитния подвижник и казал: "Знай, че заради твоята чистота и добър живот Господ ме прати да ти служа." "Какво толкова съм направил, че да ми служат Ангелите?" - възкликнал изуменият монах. Бесът отговорил: "Всичко, което си направи досега, е велико и високо пред Бога. Ти остави света и стана монах, постоянно се обременяваш с молитви и пост, а дори и в пустинята се оттегли. Как да не ти служат Ангелите?"

Тези бесовски думи паднали на благодатна почва и монахът взел да си мисли: "Какво пък, може би наистина съм висок и велик пред Бога!" Дяволът пък в това време продължавал делото си и постоянно му се явявал, а за да го погуби по-бързо, към предишните си капани добавил и нов. Един човек, който бил обран, намислил да се допита до този инок за кражбата. В това време дяволът се явил на монаха и му казал: "На човека, който ще дойде при тебе, кажи, че откраднатото се намира еди-къде си." Ограбеният наистина дошъл и монахът му казал къде е откраднатото. За тази услуга онзи човек го прославил по цялата страна като пророк и ето че при него започнали да прииждат множество хора, а той предсказвал на всички и славата му се ширела навред.

Накрая дяволът окончателно решил да го погуби. Като му се явил отново, той казал: "Знай, отче, че заради ангелоподобния ти и непорочен живот скоро ще се явят при тебе други ангели и в плът ще те възнесат на небесата, и там вечно ще царуваш с всички светии." Като чул това, инокът се смутил и чрез брата, който му носел храна, поискал съвет от игумена. Онзи веднага отишъл при него. "Ах! - възкликнал прелъстеният, като го видял, - с какво да ти се отблагодаря, отче, за всичко, което направи за мен?" "Че какво съм направил за теб?" - попитал игуменът. "Ето - отговорил монахът - чрез теб аз се сподобих да приема ангелски образ, заради теб получих пророчески дар, заради теб виждам ангели и утре те ще ме възнесат на небесата!"

Старецът се ужасил, чувайки това бълнуване, и като го укорил, казал строго: "Няма да изляза оттук, докато с очите си не видя това, което е приготвено за теб." И се затворил заедно с инока в пещерата. Настъпил часът да се изпълни дяволското обещание и инокът, като видял бесовете, възкликнал: "Ето, отче, дойдоха!" Тогава игуменът го хванал и казал: "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помогни на прелъстилия се Твой раб и не го предавай на нечистите бесове!"

Бесовете окръжили прелъстения и се опитвали да го отскубнат от ръцете на стареца, но той им забранил. Като нямали възможност да вземат онзи, който им бил почти в ръцете, грабнали мантията му и се скрили.

Когато след известно време похитената мантия се спуснала отново на земята, старецът казал на инока: "Виждаш ли, безумнико, какво направиха бесовете с мантията ти? Същото искаха да сторят и с тебе, а ти щеше да им предадеш окаяната си душа." След това отново го взел в манастира, накарал го да служи в пекарницата и магерницата, да участва в другите манастирски служби и с това смирил помислите му и го спасил. (Пролог)

 

ПОВЕСТ ЗА ПРЕПОДОБНИЯ НИКИТА КИЕВО-ПЕЧОРСКИ

По времето, когато игумен на Киево-Печорския манастир бил преподобният Никон, там имало един брат на име Никита. Желаейки хората да го славят, този инок намислил велико дело и взел да моли игумена да му позволи да стане затворник. Игуменът му забранявал и казвал: "Сине мой! Няма да ти е от полза да седиш без работа, още си млад. За тебе е по-добре да останеш сред братята си. Като работиш за тях, не ще се лишиш от наградата си."

Никита отговорил: "Никога не ще се прелъстя. А моля от Господа Бога и на мен да дарува дар да върша чудеса." Никон казал: "Просбата ти надминава силите ти. Пази се, брате мой, като се въздигнеш, да не паднеш. Нашето смирение ти заповядва да служиш на светите братя. Заради тях ще ти се даде венец за послушанието ти." Но Никита никак не искал да послуша онова, което му казвал игуменът. Както решил, така и направил. Преградил вратата си и никога не излизал.

Минали няколко дни и дяволът го прелъстил. По време на пеенето си Никита чул нечий глас, който се молел с него, и усетил неописуемо благоухание. Прелъстил се, като си казал: "Ако това не беше ангел, то нямаше да се моли заедно с мене и не бих усетил благоуханието на Светия Дух." Той започнал прилежно да се моли: "Господи! Яви ми се така, че да мога да Те видя." Тогава глас му рекъл: "Не ще се явя: още си млад, като се възнесеш, та да не паднеш." Затворникът със сълзи говорел: "Не, не ще с прелъстя, Господи! Игуменът ми ме научи да не се поддавам на изкушенията на дявола. Ще изпълня всичко, което ми заповядаш."

Тогава змеят душегубец придобил власт над него и казал: "Невъзможно е човек в плът да ме види. Но ето, пращам ти мой ангел, той ще пребъде с тебе и ти ще изпълняваш волята му."  Тозчас му се явил демон в образа на ангел. И инокът му се поклонил като на ангел, а демонът казал: "Не се моли, а само чети книги. Така ще беседваш с Бога, а от книгите ще почерпиш полезно слово за ония, които дохождат при тебе. Аз пък постоянно ще моля твореца си за твоето спасение."

Никита се прелъстил и спрял да се моли. Той прилежно се занимавал с четене и поучавал идващите при него. Като виждал демона непрестанно да се моли за него, радвал му се като на творящ молитва ангел. С идващите при него Никита беседвал за душевна полза и започнал да пророкува.

Разнесла му се велика слава и всички се дивели, че думите му се сбъдват. Пратил веднъж Никита при княза Изяслав 4 да му предадат: "Днес е убит Глеб Святославович 5 в Заволочие. По-скоро прати сина си Святополк на престола в Новгород." Както казал, така било и след няколко дни дошла вестта за смъртта на Глеб. Оттогава затворникът се прославил като пророк и князе и боляри го слушали. Но бесът не познавал бъдещето, а възвестявал за онова, каквото бил направил сам или подучил зли хора - да убият, да откраднат - това възвестявал.

Когато идвали при затворника, за да чуят от него думи на утешение, бесът - мнимият ангел, разказвал това, за което той бил причина, и Никита пророкувал. Никой не можел да се състезава с него в познаването на книгите на Стария Завет. Никита ги знаел наизуст. Евангелието и Апостола не искал ни да види, ни да чуе, нито да чете, а и с други не беседвал за тях. От това всички разбрали, че е прелъстен от врага.

Не могли да се примирят с това преподобните отци. Всички те, тези Богоносни старци, отишли при прелъстения, помолили се на Бога, пропъдили демона от затворника и след това той не го видял повече. После го извели от пещерата и го питали за Стария Завет, за да чуят нещо от него. Никита пък се клел, че никога не бил чел тия книги. От еврейските книги, които преди знаел наизуст, сега не помнел нито дума. Въобще не знаел ни една дума, така че блажените отци едва го научили на четмо и писмо. След това Никита се посветил на въздържание, послушание и чисто смирено житие, така че надминал всички в добродетелта и впоследствие бил ръкоположен за епископ в Новгород заради многото си добродетели. (Киево-Печорски патерик)

 

САМОПРЕЛЪСТЯВАНЕТО НА ПРЕПОДОБНИЯ ИСАКИЙ КИЕВО-ПЕЧОРСКИ

Веднъж, когато затворникът Исаакий загасил свещта и седял както обикновено, в пещерата му изведнъж засияла като че слънчева светлина, и то такава, че можела да заслепи човека. При него дошли двама прекрасни юноши с лица, блестящи като слънце и му казали: "Исаакий! Ние сме ангели, а ето иде и Христос, иди и му се поклони." Той пък не разбрал бесовското внушение, не се сетил дори да се прекръсти, а станал и се поклонил на бесовското видение като на Христа.

Тогава бесовете надали радостен вик и казали: "Е, Исакий, сега вече си наш!" Въвели го в килията, сложили го да седне и сами седнали редом с него. Тогава цялата килия се изпълнила с бесове. Бесът, който се нарекъл Христос, казал: "Вземете свиралата, дайретата и гуслите и свирете, Исаакий ще поиграе за нас." Те ударили свирала, дайрета и гусли и започнали да играят с Исаакий. Накрая, след като го измъчили и му се подиграли, оставили го едва жив и си тръгнали.

Настъпило утрото на другия ден и когато дошло време да се яде хляб, преп. Антоний се приближил както обикновено до прозорчето му и казал: "Господи, благослови, отче Исаакие!" Но отговор нямало. "Починал е" - помислил си преп. Антоний и пратил да доведат игумена Теодосий и братята от манастира. Откопали заградения вход в килията и изнесли Исаакий, понеже мислели, че вече е мъртъв. Но когато го положили пред пещерата, видели, че е още жив. Преп. Теодосий казал: "Това сигурно е бесовско дело." Сложили го на одър и преп. Антоний почнал да му служи. Скоро обаче Антоний бил принуден да иде в Чернигов. А Теодосий, като разбрал, че Антоний заминава, взел Исаакий, положил го в килията си и започнал да му служи. Той бил така разслабен телесно, че не можел нито да се обърне, нито да се надигне, нито да седне - все лежал на една страна. Теодосий собственоръчно го умивал и му чистел. И така се грижел цели две години.

Чудно и дивно! Две години лежал този болен. Нито пиел вода, нито някаква храна - хляб или овощия ядял. Не промълвил нито дума - лежал ням и глух две години! Теодосий пък молел Бога и четял над него молитви ден и нощ. Накрая, на третата година болният проговорил, започнал да чува, да се изправя на крака и да ходи като малко дете. Не си и помислял да отиде на църква. Почнали насила да го водят и така, малко по малко, го научили. След това се приучил да идва и на трапезата. Слагали го да седне отделно от другите братя и слагали пред него хляб, Той обаче не го вземал, ако не му го сложели в ръката.

Теодосий казал: "Сложете пред него хляб, но не му го слагайте в ръката, нека яде сам." Той цяла седмица не ял, а след това лека по лека се огледал, взел да отхапва от хляба и така се научил да яде. Така преподобният Теодосий го избавил от мрежите на дявола.

И отново започнал Исаакий жестоко въздържание. С течение на времето надделял над бесовете и вече не обръщал внимание на страховете и виденията им. Казвал им: "Първия път в пещерата ме прелъстихте, защото не познавах мрежите ви. А сега вече с мене е Господ Иисус Христос, моят Бог, и молитвата на моя отец Теодосий, и се надявам, да изляза победител." Няколко пъти бесовете му досаждали и му казвали: "Та ти си наш, поклонил си се на нашия началник и на нас." Той пък отговарял: "Началникът ви е антихрист, а вие сте демони", полагал кръстното знамение на лицето си и те изчезвали.

Понякога идвали при него нощем и го плашели с призраци. Уж  дошли множество хора с лопати и казвали: "Ще разкопаем пещерата и ще погребем тук този човек." А други казвали: "Бягай, Исаакие, искат да те погребат." Той пък отговарял: "Ако бяхте хора, щяхте да дойдете денем, а вие сте в тъмнина. В тъмнина ходите и тъмнината ще ви погълне." Той ги прекръствал и те изчезвали. Идвали да го плашат в образа на мечка или друг някой звяр, или пък вол, а понякога допълзявали при него като жаби, змии, мишки или други гадове. Те обаче не могли да сторят нищо и казали: "Исаакие, ти ни победи!"

Той пък казал: "Вие ме победихте в образа на Иисуса Христа и Ангелите, без да сте достойни да се покажете в този вид. Сега вече правите както трябва. Като се явявате в образа на животни, скотове, змии и гадове, вие наистина сте злобни и зли, а и така изглеждате." Веднага отстъпили от него бесовете и оттогава не му вредяели. Той сам разказвал, че три години водел тази борба. След това водел строг и въздържан живот в голям пост и бдение. (Киево-Печорски патерик)

 

САМОВОЛНИЯТ ПОДВИГ

Архимандрит Онуфрий разказвал за себе си: "Когато бях на 19 години, душата ми бе преизпълнена с желание да посветя живота си на Бога. С тази цел дойдох в Гетсиманския скит на Троицко-Сергиевата лавра. Той беше открит току-що. Игуменът на скита, отец Анатолий, като видя че съм много млад, дълго не ме приемаше, но отстъпвайки пред сълзите ми, накрая се съгласи.

Дадено ми беше послушание в болницата - да служа на болните. За старец ми бе определен иеросхимонах Теодот, който бе пристигнал от молдовската Нямецка лавра. Той беше строг към себе си и към другите старец. Горейки от непреодолимо желание да се спася, отидох веднъж при отец Теодот и го помолих да ме благослови да правя по неколкостотин земни поклона в килията си. Старецът ме погледна учудено и ме попита: "Нима не присъстваш на братското правило, където се четат трите канона - на Спасителя, Божията Майка и Ангела Пазител, акатиста, и се изпълнява петстотницата?" Когато му казах, че изпълнявам правилото, той строго ме изгледа и каза: "Достатъчно ти е и това, което изпълняват всички братя." Но аз продължавах със сълзи да го моля да ме благослови освен братското правило да полагам и земни поклони в килията.

С нежелание старецът ми каза: "Е, добре, прави по десет поклона." Като получих благословия за поклони в килията, започнах да правя днес десет, утре двадесет и с всеки изминал ден прибавях така, като достигнах до две хиляди поклона на ден. Жаждата ми за молитва нарастваше все повече и повече. Бях готов да умра на молитва. Желанието ми да се моля се разпали толкова, че ликът на Небесната Царица, пред който се молех, понякога засияваше в светлина. Сиянието на светлината всеки ден се усилваше все повече. Радостта ми от това бе толкова голяма, че си представях, че вече не съм на земята, а на небето.

Освен това започнах да забелязвам, че Божията Майка ми се усмихва от иконата, а самият аз правя поклони, сякаш стоейки на цял аршин над пода, каточе извършвах молитвата си във въздуха. Виждайки такова дивно и неописуемо явление, изпращано ми от небето (както тогава си мислех заради моята вяра и любов към Бога), аз реших, че съм удостоен с тази велика Божия милост за своя чист и свят живот. Преизпълнен с такива мисли и чувства, реших да споделя преживяванията си със стареца. Веднъж в полунощ побързах да ида в килията му и го събудих.

Когато той ми отвори вратата, паднах в нозете му и в порив на все същата прелестна радост възкликнах: "Отче, скъпи отче, радостта ми иде от това, че когато се моля, Божията Майка със Своя лик божествено озарява килията ми с неизказана светлина. Тя ми се усмихва от иконата, а аз, когато се моля, се издигам над пода на почти един аршин и молитвата ми се извършва във въздуха."

Лицето на стареца стана много строго. Той ме запита: "Колко земни поклона правиш?" "Отче, вие ме благословихте да правя по десет поклона, а аз, грешният, правя по две хиляди." Той страшно се разгневи и високо възкликна: "Ах ти, негодно момче! Как се осмели самоволно да извършваш толкова много поклони. Не Божията Майка ти се усмихва в светлина и не Божията благодат те издига във въздуха, а си допуснал самоволие и гордост. Поради прелест и самопрелъстяване си мислиш, че вече си се сподобил с велики Божии дарове и святост заради мнимите си подвизи. Нещастнико, ти си изпаднал в духовна прелест под въздействието на дявола."

Лицето му стана още по-страшно и той викна срещу ми: "Ако разбера, че се осмеляваш да продължаваш самоволните поклони в килията, ще ида при игумена и ще моля незабавно да те прогони от обителта като негоден и самоволен послушник, изпълнен с бесовска гордост и самопрелъщение.

"С явна дълбока скръб старецът ме отпрати да си вървя. След това отец Теодот през целия ми живот в скита се отнасяше към мене с особена бащинска любов и грижа. Благодарение на него Господ ми помогна да се изцеля от тежкия духовен недъг и да се освободя своевременно от гибелната прелест." (Троицки листчета от  Духовна Ливада)

 

ЛЪЖЛИВИЯТ ПОДВИГ

"През 1889 година при нас в Троицко-Сергиевата лавра - си спомня отец Кронид - за послушание дойде един много красив младеж, чернокос, с огнени черни очи, на име Александър Дружинин. Той бе московчанин. Представих го на игумена и го приеха сред братята. Дадено му бе послушание в трапезарията: да служи на странниците. Всеки ден го виждах в Троицкия събор на братския молебен в два часа през нощта. От време на време го питах: "Как живееш, свикваш ли?" Той отговаряше, понякога със сълзи на умиление: "Живея като в рай." В такива случаи неволно благодарях на Бога за неговото душевно устроение.

Измина половин година. На Александър Дружинин бе определено ново послушание - да завежда зеленчуковите складове, и му бе дадена килия, в която той заживя сам. Веднъж отидох при него и забелязах, че моят познайник е в някакъв екстаз. Очевидно той извършваше усилен молитвен подвиг. Минаха още няколко месеца. Веднъж при моето посещение го запитах: "Брат Александър, на всички манастирски служби ли ходиш?" Той смирено отговори: "На всички." - "И братските правила ли посещаваш?" "Посещавам ги - каза той и добави - аз ежедневно ходя в храма на Зосима и Саватий за всенощна и сутрин присъствам на ранната и късната литургия."

Тогава му казах: "Кажи ми, брате, с чия благословия ти пое подвига на усилената молитва? Утренята, вечернята и ранната литургия са пълният кръг на църковната служба, а братското правило завършва задълженията на инока. Ала късната литургия и всенощната не е повторение на обичайните служби, което е задължително за всички. Добре зная, че по време на късната литургия братята от кухнята идват при теб за продукти, а тебе те няма в килията. Тогава на готвачите се налага да те търсят по църквите, което несъмнено предизвиква в сърцата им ропот и неприязън. Помисли, ще бъде ли такава молитва полезна за тебе? Дано не оскърбя любовта ти с моите думи.

Ще се осмеля да те запитам още нещо. Много пъти идвам при теб и виждам, че извършваш подвиг. Кой те благослови за това? Помни, брате Александре, че да живееш в манастир и да твориш волята си е вредно за душата дело. Гледай своеволната молитва да не предизвика у теб гордост и самопрелъстяване и да не стане твой грях. Моля те заради Бога, не извършвай никакви подвизи без знанието на своя духовен отец."

Младият подвижник ме слушаше с явно неудоволствие. Тръгнах си от него с тежкото предчувствие за нещо лошо.

Мина още един месец. Седях веднъж в килията си и четях книга, беше някъде около два часа след обяд. Изведнъж неочаквано вратата на килията ми с трясък се отвори и тържествено, високо пеейки "Достойно ест" влезе брат Александър Дружинин. Той направи един земен поклон пред моята килийна икона и неочаквано продължи със земните поклони.

Очите му горяха с някакъв лош, зловещ пламък и той явно беше извънредно превъзбуден. Без да дочакам да спре поклоните, станах и ласкаво се обърнах към него: "Брат Александър! Виждам, че душата ти е заболяла. Успокой се, седни и ми кажи какво търсиш тук."

В отговор на думите ми той с много злоба извика: "Негоден монаше, колко години живееш в манастира и нищо духовно не си придобил за себе си. Ето, аз живея само година, а вече се сподобих с велики божествени дарования. При мен в килията ежедневно се явяват множество Архангели от Божия Престол. Те донасят седмосвещник и пеят заедно с мен химни в неизразима слава. Ако беше достоен да чуеш това неописуемо пеене, ти би умрял, но понеже не си достоен, аз ще те удуша."

Виждайки неговото нечовешко, злобно възбуждение и знаейки, че всички, които се намират в прелест, физически са извънредно силни, аз му рекох: "Брате Александре, не се приближавай. Казвам ти: ще те изхвърля през прозореца." Улових момента и успях да почукам през стената на съседа ми по килия, който веднага дойде на помощ. Когато той влезе, аз започнах да говоря по-смело: "Брате Александре, не искаше да ме послушаш и виждаш в каква адска беда попадна. Помисли си: искаш да ме удушиш. Подобава ли на свети хора такова дело? Прекръсти се и ела на себе си." Но Дружинин започна да заплашва, че ще ме удуши, понеже съм негоден монах, и още ми казваше: "Много важно - някакъв наставник дошъл в килията ми със съвет много да не се моля и да слушам духовния си отец. Вие всички за мене сте едно нищо."

Виждайки такава нечовешка гордост, злоба и безполезността на по-нататъшния разговор с него, аз помолих съседа си да го изведе от килията ми. В същия ден след вечернята брат Александър отново дойде при мене и тържествено ми съобщи, че днес на вечерня върху него е слязъл Светият Дух. Аз се усмихнах. Очевидно това го обиди и той ми рече: "Защо се смееш? Иди и питай иеромонаха Аполос, той видя това." В отговор казах: "Уверявам те, скъпи мой, че никой не е видял нищо такова освен ти самия. Умолявам те, повярвай, че се намираш в самопрелъстяване. Укроти душата и сърцето си и иди смирено да се покаеш."

Болният обаче продължи да ме хули и заплашва. На другия ден едва що се върнах от ранната литургия, брат Александър отново дойде при мен и заяви, че Господ го сподобил в храма на преподобния Никон с дивно видение. От Иерусалимската икона на Божията Майка, която е над Царските врата, заблестяла светлина, по-ярка от мълния и всички хора, които били в храма, уж паднали и изсъхнали като окосена трева. Запитах го: "А ти защо не изсъхна от тази светлина?" "Мен - отговори той - ме пази особена Божия милост заради подвизите ми. Не всеки е достоен за такова нещо."

Казвам му: "Виждаш ли, брате Александре, как те е прелъстил дяволът, като те е възвеличил в достойнството на праведник и с това е подхранил гордостта ти. Повярвай, че онези, които са се намирали с тебе в храма, имат духовно здраве, а всичко, което си видял, е само духовна бесовска прелест. Вразуми се, осъзнай заблуждението си, покай се със сълзи и Господ ще те помилва." "Няма за какво да се кая, вие трябва да се каете!" - викна той.

Като видях това буйство на нещастника и опасявайки се от припадъци на безумие, веднага написах писмо на неговия приятел Иван Дмитриевич Молчанов, по чиято молба Дружинин бе приет в лаврата. В писмото бе описано състоянието на болния. След три дни Молчанов пристигна. Обясних му всичко за Дружинин и знаейки, че той се познава с настоятеля на Николо-Пешношкия манастир игумен Макарий, го посъветвах веднага да заведе там нещастника. В същия ден Дружинин бе изпратен в Пешношкия манастир. Когато Иван Дмитриевич обяснил на отецът игумен болестта му, той спокойно казал: "С Божията милост при нас ще се оправи. И нашите монаси са бивали такива."

Игуменът определил на Александър Дружинин послушание да чисти конските обори при страноприемницата. Брат Александър отначало протестирал, казвайки: "На такъв велик подвижник определяте такова ниско послушание! Аз трябва да се подвизавам в храма и да извършвам духовни подвизи за назидание на другите." За да успокои душата му, отецът игумен казвал: "Именно ти можеш най-добре да покажеш добър пример за смирение и кротост, като изпълняваш възложеното ти послушание. А за молитвата не се безпокой. За теб ще се молят в храма всички братя".

И наистина с благословията на игумена за болния се молели много всички братя. Мина половин година, Александър Дружинин за цялото това време бил в храма само на празниците и на ранната литургия. Цял ден обръщал тор и толкова се уморявал, че вечерта лягал да спи без дневни молитви и спял като убит. Вече не му оставало време да извършва подвизи. Мисълта, че е свят, с всеки изминал ден отслабвала у него и виденията му постепенно изчезнали.

Цяла година бил на послушание в конюшнята и забравил за мнимите си подвизи. След това го преместили в хлебарницата, където трудът също не бил лек. След две години Дружинин бил преместен на по-леки послушания. На лицето му тогава се появил приятният израз на смирението. Седем години се подвизавал той в Пешношкия манастир. Тук го и постригали за монах с името Атанасий. След това преминал в московския Симонов манастир, където за добър иночески живот бе ръкоположен за иеродякон.

Когато бях на послушание в Петроград, в длъжността началник на Троицкото подворие, отец Атанасий Дружинин пристигна да се видим. Аз го попитах дали помни какво е преживял в лаврата по време на душевния му недъг и той отговори: "Помня всичко, но едва сега осъзнавам целия ужас на моето духовно състояние." (Троицки листчета от Духовна Ливада)

 

СТАРЕЦЪТ, ПРЕЛЪСТЕН ОТ ТЩЕСЛАВИЕТО

Видяхме един отшелник, който живееше в пещерите. Бидейки прелъстяван в съновиденията си с тщеславни мечти, той заблуждаваше и ония, които идваха при него, и те се прелъстяваха. И стана според Писанието като "онзи, който прегръща сянка или тича подир вятъра, такъв е този, който вярва в сънища" (Сир. 34:2). Макар да беше съхранил телесно целомъдрие, разбира се, и поради старостта и годините, а може би и поради тщеславието си, той погуби мъдростта на добродетелта, като се разврати от срамното тщеславие и така отпадна от благочестивия живот. (Лавсаик)

 

СМИРЯВАЩОТО ОСКЪРБЛЕНИЕ

В едно от египетските общежития живеел гръцки юноша, който не можел да погаси пламъка на плътското въжделение нито с въздържание, нито с най-усилен подвиг. Когато за това изкушение било съобщено на игумена на манастира, той употребил за спасението му следния способ. Старецът заповядал на един от братята, мъж достолепен и строг, да започне с юношата свада, да го обсипе с ругателства и като го оскърби, да дойде да се жалва от него. Това било направено. Били призовани и очевидци, които свидетелствали в полза на мъжа. Юношата, като видял, че е наклеветен, започнал да плаче. Ежедневно въздишал, ежедневно проливал сълзи. Понеже бил преизпълнен с огорчение, той пребивавал в уединение. Лишен от всякаква помощ, той лежал в нозете на Иисуса. В такова състояние той прекарал цяла година. След това старецът запитал юношата дали не му досаждат и сега помислите, които преди го безпокояели? Юношата отвърнал: "Отче! Няма живот за мене! До блуд ли ми е сега!" Така с изкуството на духовния отец юношата преодолял страстта на любодеянието и се спасил. (Отечник)

 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ТЕКСТА

1 Става дума за еретическите учения.

2 Тук става дума не за Макарий Велики, основателя на скита в Египетската пустиня, живял през IV век, а за друг старец, настоятел на скита през V и VI век. Под ръководството на този Макарий в скита се подвизавала в мъжки одежди под името Доротей преподобната Аполинария, напуснала Константинопол при император Теодосий младши (Миней, 5 януари). Вероятно този Макарий е водил беседите за дързостта с авва Агатон, съвременник на Пимен Велики. Но Пимен бил по-възрастен от Агатон, както се вижда от Пименовото житие.

3 В образа на маври, т. е. чернокожи хора, обикновено се явяват бесовете. - Ред.

4 Изяслав, велик Киевски княз, син на княз Ярослав Мъдри;

5 Глеб, княз Новогородски, син на втория син на княз Ярослав Мъдри - Ред.

Според изданието Православное братство во имя иконы Божей Матери "Неупалимая Купина" , "Елеон", Москва, 1994

Съдържание

[горе]

Към съдържанието на Православната Читалня


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com

      Обадете ни се  Заглавна страница - Pravoslavieto.com  Пишете