.
Успение на Пресвета Богородица
Dormition of the Theotokos
Успение Божией Матери (Успение Богородицы)
15 август (28 август ст. стил)
Разрешава се риба
| . |
Успение на Пресвета БогородицаDormition of the Theotokos 15 август (28 август ст. стил) |
Успение на Пресвета Богородица. Мозайка от Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул
По-долу:
Виж също:
Молитви, канони, акатисти
На други езици:
Богородичните празници:
В рождестве девство сохранила еси,
во успении мира не оставила еси, Богородице,
преставилася еси к животу, Мати сущи Живота,
и молитвами Твоими избавляеши от смерти
души наша.
В рождеството си съхранила девството
и в успението не си оставила света, Богородице,
представила си се пред Живота, Майка станала на Живота
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.
В молитвах неусыпающую Богородицу
и в предстательствах непреложное упование,
гроб и умерщвление не удержаста:
якоже бо Живота Матерь, к животу престави,
во
утробу Вселивыйся приснодевственную.
В молитвите непочиващата Богородица
и в застъпничеството неизменно упование,
гробът и умирането не я задържаха,
защото, като майка на Живота, се представи на Живота,
Всесилият се в приснодевствената й утроба.
"Изпълнен с буря от помисли неверният евреин Афоний, виждайки пречистото тяло на Божията Майка, носено от богоносните Апостоли всечестно към гроба, се спусна към него, да го събори. Но внезапно, когато очите му ослепяха и едновременно с това ръцете му, прилепнали към одъра Й виснаха отсечени, изповяда с вяра, че Тя е Божия Майка, зовейки към Бога: Аллилуиа".
Люде, с любов се съберете днес! Радвайте се, възклицавайте и ликувайте с веселие! Защото Божията Майка преминава славно от земните жители към небесните!
Успение на Пресвета Богородица.
Мозайка от Църквата "Иисус
Христос Спасител в Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул
Още от първите векове на
християнството св. Църква наредила да се празнува денят "Успение на пресвета Богородица". Подробности за това чудно събитие, както и някои сведения за живота на пречистата Божия
Майка след възнесение на Спасителя, не са предадени от древните църковни писатели.
След като се върнали от Елеонската планина подир възнесението Христово, св. апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя. Всички вярващи живеели в единодушие и любов и непрестанно се молели. С тях била и Майката Христова и някои свети жени, които служели на Господа през последните години на живота Му. Понятно е колко радостно и утешително било присъствието на Божията Майка за учениците, които скърбели за раздялата със своя божествен Учител. Тя вероятно им предавала ония думи, които, според евангелист Лука, "спазвала, като ги слагала в сърцето си" (Лука 2:19; 2:51); и всички вярващи гледали на нея с любов и благоговение. Пресветата Дева е живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, когото сам Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като син – вместо Себе Си – на Своята пречиста Майка; и от тогава Йоан, като я взел при себе си в къщи, й служел като на своя майка (Йоан 18:27).
И след слизането на Св. Дух над апостолите пресвета Богородица си останала в Йерусалим. Скъпи й били ония места, гдето страдал и умрял нейният божествен Син. Често тя ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, гдето било погребано тялото на Спасителя. Предполагат, че от нея християните възприели благочестивия обичай да посещават местата, осветени чрез присъствието на Господ Иисус Христос.
Когато цар Ирод почнал да гони Божията Църква, пречистата Божия Майка заминала за известно време в Ефес, гдето проповядвал св. Йоан Богослов. Има предание, че тя посетила Св. гора Атонска и остров Кипър, гдето праведният Лазар, когото нейният Син възкресил от мъртвите, бил епископ. Ето какво разказва църковното предание за това:
"Когато апостолите хвърлили жребие кой къде да отиде, за да проповядва Евангелието, пресвета Богородица пожелала да дели с тях трудовете им и казала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Иверската земя и Св. гора Атонска. Но ангел Божи й се явил и казал да не напуска за известно време Иерусалим. Няколко години след това тя пожелала да посети св. Лазар и се отправила на кораб за остров Кипър. По пътя се дигнала страшна буря. Корабът се отклонил от пътя си, отдалечил се от Кипър и стигнал до Св. гора. Тук имало езически храм, пълен с идоли. Но щом пресветата Дева слязла на сухо, идолите паднали и св. Богородица проповядвала на изплашените жители за своя Син Иисус Христос. Мнозина повярвали и Божията Майка казала: "Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще му бъда застъпница!" Затова отците на св. Атонска гора и досега считат Божията Майка своя особена покровителка и наричат Св. гора "Жребий на Божията Майка".
Когато гоненията малко поутихнали, пресвета Богородица се върнала в Йерусалим и живяла там обкръжена от благоговейна любов. Постепенно с разпространението на християнската вяра растяла и славата на Божията Майка. Мнозина дохождали от далечни страни да я видят. В едно древно послание, приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец, четем:
"Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена".
Езичниците и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията Майка заради уважението, с което се ползувала. Като знаели, че тя често посещава местата, гдето страдал Иисус Христос, те я следели, за да я убият. Но Господ пазел пречистата Дева и й готвил славно успение.
Пресвета Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла
пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно
царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!" И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт,
понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.
Когато тя се върнала у дома, св. Иоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Иоан да погребе тялото Й в село Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Св. Йоан уведомил Иерусалимския епископ ап. Яков за близката смърт на Божията Майка. Той известил за това на всички нейни сродници и изобщо на вярващите. Скоро всички се събрали при св. Богородица. Всички плачели и скърбели за раздялата с Божията Майка. Но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях.
Пресвета Богородица имала още едно желание – да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Заедно с другите апостоли дошъл и св. апостол Павел с учениците си Тимотей, Дионисий Ареопагит и Йеротей Атински. Всички били смаяни, като се видели един друг. А когато св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Иисусовата Майка. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, Който изпълнил последното й желание, молила ги да не скърбят: "Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог. А като погребете телото ми, върнете се всеки на своята работа!" След това пресвета Богородица разпитала апостолите за трудовете им в проповядване словото Божие, дълго беседвала с тях, благословила ги и се молила Богу за цял свят.
Настъпил денят на нейното преставяне. От сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица. "Душата ми величае Господа – възкликнала тя – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна смирението на рабинята Си" (Лука 1:46-48). Господ повикал пречистата Си Майка за вечен живот и след това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.
Успение Богородично.
Стенопис от манастира Грачаница
Когато дошло време за погребение, апостолите вдигнали одъра и с псалмопение го занесли през град Йерусалим в село Гетсимания. Напред вървял св. Йоан Богослов, държейки в ръка райското клонче. Всички вярващи вървели подир пречистото тяло, над което се носел сияещ във вид на кръг облак, който озарявал цялото шествие, и ангелското пение се сливало с гласовете на вярващите. Много жители от града, като видели това чудно шествие, се присъединили към него. Но когато юдейските архиереи и началници узнали, че такава чест се оказва на починалата Майка Христова, те пратили въоръжени войници, за да разгонят събралата се тълпа и да отнемат от християните тялото на Божията Майка – те искали да го изгорят. Но когато войниците се приближили, сияещият кръг изведнъж се спуснал и като че ли с каменна стена оградил шествието, а пратените войници били внезапно поразени от слепота: По-късно някои от тях повярвали и били изцерени при гробницата на Божията Майка.
Апостолите погребали тялото в пещерата при село Гетсимания и затворили с камък входа й. В продължение на три дни те се молили непрестанно при гробницата и през всичкото време над това място пеели ангели.
На третия ден след успението (заспиването) на св. Богородица пристигнал ап. Тома. Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не заварил жива пресвета Богородица. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили.
Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и в същия ден тя им била разкрита. Като се събрали на обща трапеза, те беседвали за успението на св. Богородица. Трябва да се има пред вид, че на своята трапеза те имали обичай да оставят едно празно място и да турят на него хляб за възкръсналия Господ Иисус Христос. След ядене те вдигали тоя хляб, наричан "част Христова", и като славели Пресвета Троица, казвали: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!" След това разделяли тоя хляб помежду си и го изяждали като благословение от Иисуса Христа. Тоя път, в същото време, когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата част, изведнъж чули ангелско пение и като отправили очи към небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: "Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всички дни!" Изпълнени от неизказана радост, те вместо обикновената си молитва извикали: "Пресвета Богородице, помагай ни!" Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата.
В памет на това нейно явяване пред апостолите св. Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресвета Богородица. Това възношение се нарича "панагия" ("пресвета").
По-късно над пещерата, гдето било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка. Тоя празник е един от дванадесетте велики празници.
© Жития на светиите, Синодално издателство 1991 година
Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Майумски и св. Йоан Дамаскин.
От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август (Виж календара).
Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.
Гръцката
православна църква "Успение Богородично" (Assumption (Koimisis) of the Theotokos) в Йерусалим, изградена на мястото, където според Преданието е бил гробът на Пресвета Богородица.
Храмът е изграден от кръстоносците върху останките на византийска базилика.
Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло.
Успение Богородично.
Стенопис от 13 в. от Евтихий и Астрапа от
Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в Охрид.
Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.
Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.
Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.
Апостолите, виждайки се
един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава Св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил,
че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на
ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от
Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух
събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла
ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.
И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.
"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.
С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".
Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение.
Преданието свидетелства за много чудесни събития, съпровождащи погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с иудейския свещеник Атоний. Той си пробил път до мястото на шествието и, бидейки силен физически, се хвърлил да събори одъра с думите: "Ето каква почест въздават на тялото, родило лъстивеца, който поруга закона на нашите отци". Но, едва допрял ръцете си до одъра, те били отсечени до лактите с невеществения меч на справедливото Божие възмездие. Откъснатите части останали залепени за одъра, а самият Атоний се хвърлил на земята с вик: "Горко ми!" Ужасен, той се покаял за деянието си и светите апостоли, като чули неговата гласна изповед и видели искреното му покаяние, духовно се зарадвали. Свети Петър му заповядал да отправи усърдна молитва към Пресветата Дева и да допре остатъка от ръцете си към частите, които висели на одъра. Тогава ръцете зараснали и се излекували. Атоний паднал пред одъра и на колене възнасял хвала на Св. Богородица и Нейния син.
Когато шествието достигнало Гетсимания, сред плач и стенания, се извършила последната раздяла с пречистото тяло; привечер светите Апостоли го положили в гроб и закрили входа с голям камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението, извършвайки непрестанни молитви и псалмопения. През цялото това време във въздуха се носело ангелско пеене в прослава на Пренепорочната Дева.
На същия този апостол Тома, който със своето съмнение допринесъл за по-голямата достоверност славната истина за Христовото възкресение било съдено да послужи за провъзгласяване на възкресението на Пресвета Богородица. По премъдрия Божи промисъл, апостол Тома не присъствал на успението и погребението на Божията Майка. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, този съмняващ се Христов ученик с вопъл и отчаяние се хвърлил пред гробната пещера и дълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е простил с Нея.
Апостолите в сърдечната си жалост към него решили да отворят пещерата, за да се утеши той, като се поклони на светите останки на Приснодевата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а лежали само погребалните й пелени, от които се разнасяло чудно благоухание.
Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.
"Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие".
Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и "се представи на Живота" т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от смърт земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот.
Из "Сказание о земной жизни Пресвятой Богородицы", Издание на Пантелеймоновия манастир на Атон. © Фондация "Покров Богородичен"
Московски митрополит Филарет, 1846 г.
В книгата "Изложение на Православната вяра" от св. Иоан Дамаскин срещаме следната мисъл за светите икони:
"Понеже не всички разбират писанията, нито пък всички се упражняват в четенето им, св. Отци разсъдиха щото тези събития (станали при въплъщението на Сина Божий) като преславни дела да бъдат изобразявани на иконите, за по-бързото им припомняне" (Кн.IV, гл.16).
Според това разсъждение да гледаш внимателно светите икони значи същото, което означава четенето на свещените книги. А оттук можем основателно да направим извода, че от иконите, също както и от книгите можем да черпим учението на нашата Православна вяра. И макар св. Йоан Дамаскин да отнася това към непознаващите писанията, нека и ние, които макар и малко ги познаваме, да не се превъзнасяме пред незнаещите и да не смятаме, че онова, което е полезно за тях е излишно за нас, т.е. да не мислим за себе си високо, а да се носим смирено (срв. Рим. 12:16), както ни учи смирената апостолска мъдрост.
Жадуващите да се поучат от тайните на Пресветата Дева Богородица в Свещеното Писание, знаят как малко се говори за Нея там. И не бива да се оплакваме от това, защото и за Самия Въплътен Син Божий в свещените книги повече е премълчано, отколкото е казано и то е казано само крайно необходимото, както е отбелязал последният по ред Евангелист, допълнил останалите:
"Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги" (Йоан 21:25).
И така мислим, че ще бъдем прави, ако след като в други случаи сме се упражнявали според нашите сили, или по-точно - според нашата немощ, да изследваме писанията, свидетелствуващи за Пресветата Дева, днес искаме вместо в книга да прочетем нещо за Нея в иконата Успение Богородично, чийто древен образец по дивен Божий промисъл е бил пренесен от Константинопол в Киев, и който св. митрополит Петър със своята свещена и свята десница е изобразил за нас - без съмнение, не само за да я гледаме с телесните си очи, но и за да я съзерцаваме духовно.
Първата, най-близка до зрителя част на иконата, е проста. Виждаме Пречистото тяло на Пресветата Дева почиващо на одър, след като Нейната пресвята душа го е напуснала. Съборът на Апостолите го вдига и го носи към мястото на погребението. Св. апостол Петър му въздава почит, кадейки около него с тамян, макар че то самото е изпълвало с несравнимо по-прекрасно и животворно благоухание вътрешните чувства на всички, пристъпващи към него с вяра. Ако с четка и бои можеха да се изобразяват звуците, то бихме чули погребалното пение на Апостолите, както описва това св. Дионисий Ареопагит: "Богобратът Иаков, Петър и всички свещеноначалници (Апостоли), събрани за да видят животворящото и богоприемно тяло, възпяваха безкрайно могъщата благост на приетата от Богоначалния (за наше спасение) немощ", т.е. благостта на Сина Божий, приел върху Себе Си при въплъщението немощите на човешкия род, без греха ("За Божието име", гл.З).
За какво ни напомня това изображение? На какво ни учи то? - Напомня ни за страшния закон на смъртта и ни поучава благовременно да мислим за това, как да се срещнем с този закон.
"Земя си и в земята ще се върнеш" (Бит. 3:19, по слав. превод), е казал Небесният Съдия на целия човешки род в лицето на съгрешилия праотец Адам. И колко неумолимо се изпълнява тази присъда! Нека "смъртта царува...и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама" (Рим. 5:14), но съгрешили в нещо друго, а също и над ония, които не са се очистили от прародителския грях. Но преблагословената Мария, преди още да е станала Божия Майка според думите на църковния богослов (Иоан Дамаскин, стихира на Благовещение) е била "предочистена от Св. Дух", за да стане достоен съсъд за въплъщението на Сина Божий. Както от момента на въплъщението Нейното тяло е станало Божие жилище, така без съмнение и душата Й е Божие жилище, в толкова висок смисъл на тези думи, колкото Тя, по Своето достойнство на Божия Майка, превъзхожда Херувимите и Серафимите. Но въпреки това и Тя се покорява на закона на смъртта, макар и само видимо. И Тя бива погребана в земята, макар само за кратко време. Защо е било допуснато това? - То е било допуснато поради Нейното смирение, заради което Тя не е пожелала да остане съвсем непричастна на смъртта, след като Сам Нейният Пребожествен Син е вкусил смърт. То е допуснато по Божий промисъл и заради нас, чеда на земния Адам, които не се подвизаваме да се преобразим по подобие на небесния Адам, заради нас, които съгрешаваме и не се очистваме. Така, като гледаме гроба на Пречистата Майка на Живота, със страх да си помислим колко са верни думите на Апостола, че и "праведникът едвам се спасява", и да почувствуваме дълбоко силата на заключението, с което завършват те: "ако праведникът едвам се спасява, нечестивецът и грешникът де ще се яви?" (1 Петр. 4:18).
Ако и при благодатното обновление на живота, при висока святост и чистота, стрелата на смъртта все пак намира уязвимо място в човешкото естество, то какво ще стане с този човек, който без да се подвизава за благодатно обновление, живее безгрижно според своята повредена природа? Какво ще стане с душата, която чрез своите греховни склонности и страсти сама въвежда в себе си адските стихии и умножава семената на духовната смърт? Какво ще стане и с тялото, което притежавайки и без това естествена склонност към тление, не само не получава изцеление от обновен чрез благодатта живот, но приема и нови, още по-зли семена на тление и смърт от порочната душа, от нейните разрушителни страсти, от нейните необуздани похоти, от разни видове невъздържание и злоупотреба с чувствените си способности?
Внимателно и неленостно да се подвизаваме, братя, щото чрез Божиите заповеди и чрез силата на вярата да изправяме, очистваме и възвисяваме духовно нашите дела, та от видимия естествен живот да се издигаме към съкровения благодатен живот, за да стане нашият временен живот начало на вечния и да не бъде нашата временна смърт предверие към вечната смърт, а вход към небето.
Но да се върнем пак към разглеждането на иконата. Нейната втора част не е така проста, както първата. Над смъртния одър и над бездиханното тяло на Пресветата Дева иконата ни представя Самия Спасител - Христос, Който държи в ръцете Си Нейната душа в младенчески образ. Без съмнение това означава ново начало и нов живот на небето. Писанието не казва, че това са видели с телесните си очи всички свидетели на успението и погребението на Божията Майка. Затова можем да предположим, че иконописецът е представил тук като видимо онова, което принадлежи към невидимия свят, а видимото по природа е съединил с духовно съзерцаваното. Като е изобразил тялото на Пресветата Дева на одъра на смъртта, той сякаш е изпреварил въпроса: какво е станало през това време с Нейната душа? И в отговор на това е изобразил видимо душата Й, носена на ръце от Нейния Божествен Син.
Тук се поражда нов, немаловажен въпрос: каква е достоверността на това изображение? Не е ли то просто плод на въображението? - Не! Да се мисли така не съответствува на достойнството на древната свята икона. Дързостта да се рисуват икони според необузданото въображение на живописеца е рожба на своеволието на последните времена. Древните са изобразявали на иконите само това, което са намирали в достоверните писания и в Свещ. Предание. Така и художникът на нашата икона, св. митрополит Петър без съмнение не е бил склонен да изобразява мечти на въображението. Оттук можем спокойно да направим извода, че неговата икона ни представя не просто плод на свободното въображение, а плод на духовно съзерцание, съответствуващо на същността на предмета.
Нужно ли е според църковното правило за предпазливост да доказваме съответствието на това предание със Свещ. Писание?
В потвърждение ще посочим Христовите слова: "Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово" (Лука 16:22). От това, че тези думи са взети от притча, не бива да се съмняваме в тяхното значение, защото и лицата от притчите носят черти от действителността. Както смъртта и погребението на богатия са черти от действителността, така и отнасянето от Ангели душата на бедния, спасена чрез търпението му, е плод на истинско съзерцание. И тъй, сравнете! Ако писанието свидетелствува, че душите на светите хора след излизането им от тялото биват взети от Ангели, не е ли в пълно съгласие с това преданието, което чрез иконата свидетелствува, че Пресветата душа на Божията Майка, Която е издигната по-високо от Ангелите, след излизането И от тялото е била приета от Нейния Божествен Син. Според друго предание при Нея е бил изпратен Ангел още преди смъртта Й, за да Й съобщи за скорошното Й отшествие от този свят. А по-късно събор от Ангели Я приветствал с небесни песнопения, отзвукът от които достойните чували по време на Нейното погребение.
Виждате каква многообразна премъдрост са скрили в изображението на иконата нашите богомъдри отци! Те са ни представили не само назидателно възпоменание на видимото минало, но и тайнствено съзерцание на невидимото от областта на бъдещия век.
Колко сладостно, макар и недосегаемо високо съзерцание! Как светло сияе в него любовта на Божествения Син към Богоблагодатната Му Майка! Каква точност на Небесния Съдия при въздаянието според делата на земния живот! Както Светата Приснодева е носела на ръцете Си Божия Син по време на Неговото земно младенчество, така Той И въздава за това, носейки в Своите ръце душата И в началото на Нейния небесен живот.
Който и да си ти, мой спътник в земния живот, който сега ме слушаш, знай че скоро и пред твоята и пред моята душа - не зная пред коя по-рано, но зная със сигурност, че ще бъде скоро, - ще се открие невидимият свят на бъдещия век. Помислихме ли с теб какво ще ни срещне там? Кой ще ни приеме? Ще ни удостоят ли Ангелите да въведат, както някога душата на евангелския бедняк, и нашата бедна душа в една от дивните обители на светлината? Или ти даже не се грижиш за това и мислиш, че можеш да минеш и без такава чест? Не се лъжи! Наистина, това е чест, която принадлежи на достойните, но не е ли това и необходимост за нас, нуждаещите се? И ако по пътищата на видимия свят на нас са нужни ръководството и закрилата на Ангелите, то колко повече ни са нужни те при встъпването в изпълнения с неизвестности безкраен свят на невидимото. Сега вещественият свят стои пред нас като преграда, закриваща пресветлото Небесно Царство и отделяща от нас мрачното царство на ада. Но и сега, повече или по-малко достигат до нас влиянията на преизподния мрак и затова толкова повече ни са благопотребни влиянията на Царството на светлината. А какво ще бъде, когато душата ни, отделена от тялото, премине отвъд преградата на веществения свят и влезе в непосредствено съприкосновение с духовния? Не я ли застрашава там открито нападение на тъмните сили, защото тя не може да каже за себе си подобно на Онзи, Който е Единствен без грях: "Иде князът на този свят, и в Мене той няма нищо" (Йоан 14:30)? Блажен е онзи, който гледайки отвъд гроба, има достатъчно силен дух, за да каже заедно с пророк Давид: "Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене" (Пс.22:4). Ти - Светлината на света и Победителят на ада! Ти, Който и смъртната сянка просветляваш със сиянието на Твоя кръст. Ти, Който Си вкусил смърт заради всички, за да бъде смъртта погълната от живота. Ти, Който заповядваш на Своите Ангели да закрилят прибягващите към Твоята помощ във всичките им пътища - видими и невидими, във времето и извън пределите на времето! Но за да имаме такова присъствие на духа е нужно тъкмо това, — да бъде с нас Христос в нашата вяра, в нашата любов, в нашите действия по Неговата воля и заповеди.
В книгата на пророк Исайя "така казва Господ: Блажен е, който има единоплеменници в Сион и сродници в Йерусалим" (Ис. 31:9, по слав. превод). Ако тези думи се отнасят към земния Йерусалим и към юдейския народ, то те имат несравнимо по-голяма сила, когато се отнасят към духовния Израил и небесния Йерусалим. Юдеинът, ако не можел да бъде приет в дома на някой сродник в земния Йерусалим, можел да намери там страноприемница и да получи за пари онова, което не притежавал по родствена връзка. Но в небесния Йерусалим няма наемни жилища, няма пари, ни търговия, нито продажби. Ти или ще влезеш там като единоплеменник и сродник, или няма да бъдеш приет. Но нима можем да станем сродници на небесните граждани, повечето от които дори не познаваме? - Да, ние можем да им станем роднини и то не само на тях, но и на самия техен Цар. Прочетете в Евангелието отдавна готовата Негова грамота, потвърждаваща за всички вас това високо родство: "Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват" (Лука 8:21). И тъй, братя, бъдете прилежни към слушането на словото Божие, особено онова, което се възвестява в църквата. Бъдете усърдни и верни в изпълнението на Христовите заповеди. Тогава и вие ще получите небесно родство, ще имате единоплеменници в небесния Сион и роднини в неръкотворния Йерусалим и ще бъдете още на земята, по думите на Апостола, "съграждани на светиите и свои на Бога" (Еф. 2:19). А накрая те ще ви приемат и във вечните небесни жилища, дето ще вкусите райското блаженство и ще съзерцавате славата на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.
Московски митрополит Филарет, 1846 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
