Изповедание на вярата на св. Игнатий Брянчанинов

Из слово на св. Игнатий на 5 юли 1859 г. при встъпването му в Талбовското паство

 

Св. Игнатий Брянчанинов
Св. Игнатий Брянчанинов
(1807—1867)

 

...На първо време смятам за нужно да споделя с вас, и то с някои подробности в началото, само едно, а именно - да начертая образа на здравото Христово учение, към което трябва да се отнасяме внимателно като към сияещ светилник в мрака на човешките мнения и заблуждения и което аз ще следвам в моето посилно служение чрез словото на истината.

Изслушайте какво изповядвам, на какво искам да ви науча и каква вяра ще следвам според пастирския си дълг, и по това съдете кой е наш и кой ни е чужд, с кого да влизаме в общение и кого да отбягваме, какво да следване и от какво е потребно да страним. Не нещо ново и не от себе си ще ви бъде предложено, а това, което от древността ни е предадено като свят закон на вярата и неизменно правило на живота.

И така изповядвам:

Изповядвам, че Бог, един по същество, е троичен в Лицата Си - Отец, Син и Дух Светий, и тези Три не са имена на едно и също лице и не са названия на различни действия на това лице, а са три Ипостаси на едното Божество. Така ни е наредила да изповядваме Светата Църква, така ще ви уча и аз и такава вяра ще изисквам от всеки според пастирския си дълг.

Изповядвам, че този Триипостасен Бог, всесъвършен по свободната Си воля, без каквато и да е вътрешна или външна необходимост само за шест дни единствено чрез Словото Си сътворил този свят, без да се излива в света и без да се слива с него, а пребивавайки в Себе Си цял и неизменен, макар и да е вездесъщ и всичко изпълващ. Така ни повелява да изповядваме Светата Църква, така и ще ви уча и такава вяра според дълга си ще изисквам от всеки.

Изповядвам, че всеблагият Бог, сътворявайки света, не го е оставил на произвола на съдбата, нито пък го е оковал с веригите на някаква неумолима необходимост, както учат неверието и празното мъдруване, а със същата свобода и власт, с които го е сътворил, с тях го и управлява и милостиво се грижи за всяка твар, най-вече за разумната. Той свободно направлява всичко към Своите благи цели, без да се стеснява от законите на естеството, които не са нищо друго освен израз на Неговата воля и именно затова изцяло зависят от Неговото свободно разпореждане и изменение там, където изисква безпределната Му премъдрост. Така ни нарежда да изповядваме Светата Църква, така ще ви уча и такава вяра ще търся от всички.

Изповядвам, че ние, бидейки сътворени за вечно общение с Бога и за неизменно блаженство в Него, чрез нашите прародители, които нарушили Неговите заповеди, сме отпаднали от Него, навличайки върху себе си справедливия Му гняв, и сме попаднали под временно наказание и вечно осъждане. Поради това всяко видимо и изпитващо ни вътрешно или външно зло не е наше естествено състояние или пък следствие на нашата ограниченост, а е непосредствен плод на греха - наказание. Само Божията милост се обръща в наше спасително оръдие при наличие на вяра за покаяние и смирена покорност по волята Божия. Така ни нарежда да изповядваме Светата Църква, така ще ви уча и такава вяра ще изисквам от всички.

Изповядвам, че движен от любовта Си, Господ не искал да вижда Своето любимо творение - човека - да погива в бедственото си положение и затова благоволил да слезе на земята и да приеме върху Себе Си човешко естество и чрез страдания и смърт да удовлетвори Божията правда, а. след възкресението Си да се възнесе на небето и да седне отдясно на Бога и Отца, откривайки отново на човека свободен достъп към живо Богообщение.

Изповядвам, че всички възраждащи Божествени сили, които водят към живот и благочестие, Господ е положил в Светата Си Църква като единствена наша лечебница. Те действат чрез Светия Дух, Светите тайнства и останалите освещаващи средства над всички, които пристъпват към тях с вяра в сърцата си... и че друг способ за приемане на благодатните сили няма и не може да има, за да не си мислят и да не се надяват някои мечтателни умове, че могат да ги приемат по друг начин.

Изповядвам, че всеки търсещ спасение трябва преди всичко да се покае с решимост да не греши повече, дори и това да му струва живота. След това да пристъпи към Тайнствата за получаване на благодат за укрепване на своите слаби за правене на добро естествени сили, а после да тръгне според силите си по пътя на Христовите заповеди, укрепен от всички освещаващи чинове и молитви на Църквата, съществено необходими за възгряването в нас на духа на благодатта под влияние на подвизите на самоотричане и умъртвяване на страстите дотогава, докато достигне светлата област на безстрастие и чистота по мярката на Христовото израстване.

Изповядвам, че тръгващите по този път, встъпвайки в общение с Бога, заедно с това встъпват в общение и с невидимия свят на Ангелите и всички светии, които първи угодиха на Бога, и като прибягват към тяхното застъпничество, получават благовременната им помощ, но най-вече от Пречистата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария - наша всесилна Застъпница и Покровителка. Изповядвам, че поради първородния грях душата ще се раздели от тялото си под въздействието на смъртта и ще престои в това разделение до бъдещото възкресение и Съд, като или ще храни надежда за вечно блаженство, ако е следвала във всичко Божията воля, или ще се изтощава от страх пред вечните мъки, ако се е противила на Господните заповеди.

Всичко това изповядвам с цялата си душа, с цялото си сърце и с целия си ум, защото такава изповед ни нарежда Светата Църква. Така и ще ви уча и такава вяра ще изисквам от всеки.

 

И ето аз умишлено ви очертах цялото наше изповедание, за да обновя в мислите ви светлия лик на нашата вяра - показвайки ви пътя. по които ни е заповядало да вървим. Намекнах ви за тези безпътици, по които се отклоняват някои поради недостатъчно познание, а други поради лошо направлявано учение. И дано ви избави Господ от всякакви отклонения!

Всичко казано от мен не е ново! Спазвайте старата вяра, както я спазваха нашите отци, които поради това са оставили ясни следи за своето богоугодничество. Сред тях е и така усърдно почитаният и прославян от цяла православна Русия Сергий Радонежски, чиято памет сега честваме. Пазете се от новостите във вярата и благочестието и от лъжливите пророци, които дохождат при вас облечени в овчи кожи, но отвътре са вълци грабители. Предузнавайте лъжата, криеща се в привлекателните слова на лъстителите, желаещи да ви развратят чрез доброжелателния си вид. Имам предвид всички неправомислещи и неходещи по правия път не поради немощ, а поради упорство, които желаят да привлекат и други на своя страна.

Имам предвид и всички онези, които:

Не вярват в Светата Троица и мислят, че Отец, Син и Свети Дух не са по същество лица на едно Божество, а са имена на едно лице.

Отхвърлят Божественото творчество и промислителност и мислят, че светът с всички твари в него е произлязъл случайно и се самоуправлява.

Не вярват в грехопадението на човека и обясняват по друг начин нашето бедствено състояние.

Не вярват в Светата Църква като единствена лечебница, поместваща в себе си всички възстановителни за нас сили, в Светите Й Тайнства и освещаващи средства, като смятат, че това са прости обреди без вътрешна сила.

Мечтаят да получат осветителната сила на Божията благодат, но по някакъв друг, неопределен, невидим начин, а не чрез учението на Светата Църква.

Не признават необходимостта от подвижничество и всички дела за самоотричане, а се само прелъстяват с лъжливата надежда, че могат да съвместят Христовия дух със светския.

Избягват да общуват със светиите, надменно отхвърлят тяхното ходатайство и застъпничество, като едновременно с това отричат и пагубното действие на поднебесните духове на злобата.

Не признават духовната същност на душата и нейното безсмъртие, бъдещото възкресение на телата ни и вечното възмездие за всички нас според делата ни.

Явно и тайно нарушават уставите на Светата Божия Църква, като не считат за нужно да съблюдават постите, да се изповядват, да се причастяват, да почитат светите празници и неделни дни, и вместо задължителното им честване предпочитат да се отдават на неразумни веселби и забави.

Чрез дръзки самооправдания не запазват чистота до брака, нито съпружеска вярност - измисляйки си вместо благословения от Бога някакъв друг начин на съжителство.

Увличат себе си и другите на непокорно своеволие в начина на мислене и в житейските правила...

Сега виждате кой е наш и кой не е, на чия страна е истината и на чия - лъжата.

Отклонявайте се от злото и правете добро. Свети апостол и евангелист Йоан Богослов, виждайки гибелта от появата на лъжеучители в Христовото стадо, от една страна, пробуждал 6дителността на вярващите - като посочвал всяка тяхна проява, а, от друга - учел как да се разпознава лъжовността на техните учения чрез вътрешно духовно помазание. Намирайки се донякъде в подобни обстоятелства, ние се обръщаме към вас със словото на този Апостол: "Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света..." (1 Йоан 4:1). "...сега са се появили вече много антихристи...те излязоха от нас, но не бяха наши..." (Йоан 2:18, 19).

Питате как да разпознаем учението им и тях самите? - Чрез написаната истина, предложена нам, или чрез мъдрото правило, предоставено ни от св. Игнатий Богоносец (ок. 50 – ок. 107):

"Дръжте се за законното пастирство и никога не отпадайте от истината. Защото пастирите и учителите на Църквата ги дава нейният Пастиреначалник и глава на Църквата - Господ - "...за усъвършенстване на светиите в делото на служенето, в съзиждане на тялото Христово... та да не бъдем вече младенци, люляни и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата." (Ефес. 4:12, 14).

"Щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете, и да просвети очите и сърцата ви, та да познаете, в що се състои надеждата на тия, които са призвани от Него, какво е богатството на славното Негово наследство за светиите, и колко е безмерно величието на Неговата мощ в нас, които вярваме чрез действието на крепката Му сила" (Ефес. 1:17, 18, 19). Амин.

Из слово на св. Игнатий на 5 юли 1859 г. при встъпване в Талбовското паство

***