 |
The Boyana Church, Sofia Bulgaria
Kirche von Bojana bei Sofia, Bulgaria
|
По-долу:
Виж също:
На други сайтове: 
На други езици:
Боянската църква, известна като един от най-съвършените и изцяло запазени паметници на източноевропейското средновековно изкуство, се намира на осем километра от София в полите на Витоша планина, сред огромните дървета на потънал в зеленина двор.
Боянската църква край София. Източник: bulul
Историята на храма, посветен на Св. Николай и Св. Панталеймон, ни отвежда към далечния Х век, когато на това място е била изградена малка църквичка. През ХІ век там е имало укрепление, което е играло важна роля във войните с Византия. По-късно, през ХІІІ век, по волята на севастократор Калоян – владетел на Средец (средновековното име на София), старата църква била разширена, до нея била издигната нова двуетажна църква и двете били богато изографисани отвътре. В началото на ХІХ век към т.н. "Калоянова” църква била добавена още една пристройка.
Но Боянската църква дължи световната си известност преди всичко на уникалните си стенописи от 1259 г., дело на неизвестен зограф от периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV век), които представляват една от най-ценните сбирки на средновековна живопис.
Изобразените 89 сцени и композиции с 240 образи на светци, ангели, както и ктиторските и царски портрети са строго индивидуализирани и се отличават с психологизъм и виталност. Сред тях е смятаното за най-старо у нас изображение на Небесният покровител на България св. Йоан Рилски Чудотворец, на Св. Петка (Параскева) Търновска, на ктиторите и на владетелите на Второто българско царство цар Константин-Асен Тих и царица Ирина.
Цар Константин Асен. Стенопис от Боянската църква
Неизвестният Боянски майстор според
специалисти принадлежи към школата на т.н. Палеологов ренесанс (ХІІІ-ХV век). А стилът на творците, повлияни от това направление, обхванало Гърция, България и Сърбия, постепенно
скъсва с каноничните аскетични образи, стремейки се към реализъм и свежест в живописта.
"Въздигна се от основи и се създаде пречистия храм на светия Христов йерарх Никола и на светия великославен Христов мъченик Пантелеймона, със средствата, с грижите и с голямата любов на Калоян севастократор, братовчед царев, внук на св.Стефана крал сръбски. Изписа се в българско царство, при благоверния, благочестив и христолюбив цар Константин Асен, индикт 7 в лето 6767 (= 1259)"
Това гласи ктиторският надпис до образите на Калоян и Десислава. Техните портретни изображения, както и тези на българския цар Константин-Асен Тих и царица Ирина, са отбелязани с надписи с титлите им на старобългарски език. Тържествени и мълчаливи, и четиримата сякаш са изпълнени с чувство за светостта на храма и на мига – Десислава и Калоян подават на светеца своя дар с любов и страхопочитание, а Константин-Асен и Ирина са отправили поглед към Христос Халкитис с не по-малко съзнание за това, което правят.
Елка Йончева, със съкращения
Българско национално радио
През 1979 г. в Листата за световно
наследство на ЮНЕСКО под номер 42 е вписана Боянската църква - един от деветте паметника на България в нея. Православният храм е сред малкото съхранени средновековни паметници,
достигнали до наши дни – свидетелство за значимия принос на българското монументално изобразително изкуство от този период в европейското културно пространство.
Състоянието на сградата на Боянската църква и уникалните стенописи е тревожело поколения специалисти. През 1912 г. Народният музей в София възлага реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала, по-късно през 1934 г. проф. Кирил Цонев прави нова реставрация, а през 1944 г. друг наш художник - Карл Йорданов почиства отново стенописите. Националният институт за паметниците на културата затваря за посещения Боянската църква през 1977 г. и осъществява консервационно-реставрационни и укрепителни работи по сградата и стенописите в продължение на 20 години. Реставрацията пресъздава Боянската църква в най-близкия до оригинала архитектурен вид, с орнаментика, характерна за изкуството на Второто българско царство.
Елка Йончева, Българско национално радио, със съкращения
В началото на 2006 година ЮНЕСКО
отпусна 25 хиляди долара спешна помощ за ремонт на пострадалата от наводнения през 2005 г. климатична инсталация, след което Фондация "Етерна" поде кампания за събиране на
средства за цялостна реставрация на храма и стенописите в източната част. На нея откликнаха около 50 фирми, сдружения и частни лица. За няколко месеца екип, ръководен от проф. д-р
Григор Григоров и Владимир Цветков, завърши предсрочно възстановителната работа.
След тържествения водосвет, отслужен на 4 декември 2006 от протосингела на Софийска митрополия архимандрит Йоан, днес Боянската църква е отново отворена за посетители.
Pravoslavieto.com, по материали от пресата
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
