Неврокопският митрополит Натанаил: Опасността е за подмяна на истината, за подмяна на вярата

 

 

 

 

 

 

Снимка: Велислав Николов

 

Неврокопски митрополит Натанаил е роден на 16 ноември 1952 г. в с. Копривлен, Гоцеделчевско. В св. кръщение му дават името Илия. В началото на 1968 г. по собствено желание постъпва в Троянския манастир и на 3 март 1974 г., навръх Неделя православна, е подстриган за монах с името Натанаил. На 10 октомври 1980 г. го отличават с офикията архимандрит. Завършва Софийската духовна семинария през 1975 г. Учи в Духовната академия в София, а след това завършва Богословския факултет на Атинския университет.
На 25 март 1989 г. е хиротонисан (ръкоположен) за епископ с титлата Крупнишки. От 24 април 1994 г. е Неврокопски митрополит.

- Митрополит Натанаил, крие ли според вас някаква опасност за Българската православна църква посещението на папа Йоан-Павел II у нас?

- Трябва да отбележим, че за опасност трудно може да се говори, но за съблазън - да. Ще има съблазън, защото има много хора, които ще се съблазнят, а сам Господ Иисус Христос, който е глава на църквата казва, че ще дойде съблазън в света и горко на този, чрез когото идва съблазънта. "Блажени бедните духом", тези, които не са запознати в дълбочина с истините на вярата, те ще се съблазнят. И казва, че за този, който прави съблазън, е по-добре да му се надене воденичен камък и да се хвърли в морето, отколкото да създаде съблазънта, защото отговорността е в него.

И в такъв смисъл аз като пастир винаги казвам, че който допринася за съблазънта, носи отговорност. И ако двама, трима души се съблазнят, не повече, кой ще носи отговорност за душите им. Една човешка душа е по-ценна от всички богатства - надземни и подземни: "Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а повреди на душата си?"

Един пастир, когато стане за съблазън на паството, тогава какъв пастир е.

И когато се знаят разликите, които имаме с римокатолиците, когато са отпаднали от едната света, съборна и апостолска църква, то на верова основа е съблазънта. Ние ги признаваме като хора, които имат права да вярват в каквото си искат, но нямаме право по каноните и въз основа на нашата вяра да кажем, че те правилно вярват.

Още в Стария Завет, когато евреите минават през пустинята и са вече в Обетованата земя, Иисус Навин ги събира и им казва да помислят добре на кой Бог ще служат. Казва им, че техните отци са служели на други богове. Дава им право да изберат сами, като е знаел същината на вярата, че Бог е създал човека със свободна воля. И им казва, че той и неговият дом ще служат на истинския Бог, който ги е извел от робството. Тогава и те се съгласяват с него. И той взима камък за свидетел. Те го питат по логиката на света какъв свидетел може да бъде този камък. С вяра един неодушевен предмет може да бъде изобличител на човека, създаден по образ и подобие Божие, със свобода. И да кажеш днес едно, утре да вършиш друго е много страшно. Камъкът да бъде изобличител на тази променливост и непостоянство на човека, на обещанието, което е дал не на човека, а на Бога.

Затуй в делата на вярата трябва много голямо внимание. Щото ние, хората, идваме и си отиваме, а Иисус Христос е същият вчера, днес и вовеки, Божията благодат е същата. Тя обаче насила не влиза никъде. Ето, казва, Аз стоя и чукам на вратата на човешкото сърце и който Ми отвори, влизам. Никога никъде не е имало насилие от страна на Бога към човека. Да се съгласим ние сега да угодим на един човек, да обоготворим един човек и каквото каже той, това да важи за всички вярващи. Как ще стане?

Досега римокатолиците са променили много неща. Могат да опитат да променят и същността на вярата. Опасността не е за църквата. Опасността е за промяната на истината, за промяната на вярата. Църквата е богочовешки организъм, няма от какво да се страхува, защото и портите на ада няма да й надделеят, както сам Господ Иисус Христос ни е обещавал. Изпитания са минавали, ще дойдат още, но вярата остава непроменена.

- Всъщност Светият синод не е взел още решение за присъствието на папата по време на молебена, така ли?

- Официално и протоколно решение нямаме. Ако имаме протоколно решение, тогава вече можем да говорим за решение на Светия синод. Обменяне на мисли да, но когато имаме решение, когато всичко се протоколира, когато всеки застане зад подписа си, тогава е друго. Едно решение може да се вземе с мнозинство, но всеки има право на особено мнение.

- Вие лично ще присъствате ли на молебена в "Св. Ал. Невски", при положение че на него присъства и папата?

- Няма да присъствам. Не мога да си позволя да стана за съблазън, защото ако той дойде на молебена дори и да не е поканен, кой от народа ще разбере, че не е поканен? И след като имам хора в епархията, които се съблазняват от това, че ще отида там, по-добре да не бъда там, да не нося отговорност за тези души, кито са ми поверени.

- Очаквате ли протести от българските свещеници и българския народ?

- Нищо не мога да кажа по този въпрос, защото не съм разговарял, а и избягвам да разговарям по този въпрос, защото казват за мене "фанатичния Неврокопски Натанаил", фундаменталист, какви ли не работи. Избягвам аз да повдигам въпросите, за да не казват, че подбуждам народа. Никого няма да подбудя към бунт. Ще насърча всички да изучат в детайл вярата ни и да преценяват къде им е мястото, при Бога и в неговото царство или при врага на човешкото спасение и неговите слуги. Нека си решават.

2 aприл 2002

 

Неврокопски митрополит Натанаил:
Църковния проблем го създадоха политиците

Православният християнин не прави разлика между хората на религиозна основа. Безгрешен е само Бог, папата не може да бъде "непогрешим", нито "наместник" на Бога, казва владиката

Деян Енев, 1 март 2002

 

- Ваше Високопреосвещенство, много хора не разбират защо Българската православна църква (БПЦ) в лицето на висшия клир е против посещението на папата. Бихте ли обяснили ясно и точно за какво става дума?

- Най-напред искам да направя уточнение, че висшият клир не е против посещението на папата при католиците в България, но не може да вземе участие в поканата му. Освен това в Църквата не е само висшият клир, а и вярващият народ - миряните. Проблемът тук е сложен и многостранен. В едно интервю той не може да се разясни. По този въпрос са водени много разговори, но някои хора още не са наясно.

Просто и ясно е само тогава, когато човек знае истините на вярата, познава Христовото учение, чувства се жив член на Православната църква и дейно участва в живота й. Тогава на човек е ясно, че след отпадането на римските папи от Едната Света, Съборна и Апостолска църква в 1054 г., те са еретици. Ние нямаме църковно-каноническо единство и евхаристийно общение с тях. С тях ние не можем нито да имаме общо богослужение, нито можем да се молим заедно и това е продиктувано от непреходността на вярата ни.

Становището на Св. синод е, че ако папата дойде в България и пожелае да изрази своето уважение към БПЦ и нейния Предстоятел Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, то той ще го приеме в Синодната палата, както са приемани всички държавни глави и други официални гости, изразили такова желание.

За себе си ще кажа, че не мога да се съглася да бъда повод за съблазън на паство, на което Господ по крайно снизхождение е допуснал да бъда пастир и да се грижа за душевното му спасение. Иисус Христос казва "Аз съм пътят и истината и животът" (Иоан. 14:6). Истината е само у Него и в този, който я преподава тъй, както ни я е оставил Сам Христос. Само Христос "е същият вчера, и днес, и во веки" (Евр. 13:8). Нововъведенията след отпадането на римокатолиците от църковното единство са огромна пропаст, която ни разделя. Новите догмати, които въвеждат в своята доктрина след разделението, особено пък за първенството (не само по чест) и главенството на папата в Църквата като "наместник" на Бога на земята, както и непогрешимостта му, никога не могат да се приемат от здравомислещия и запознат с Христовото учение вярващ човек. Само Бог е безгрешен.

Да отстояваш истината е похвално и достойно (това не е фанатизъм), но да налагаш насила нещо на когото и да било, е осъдително. Православният християнин не прави разлика между хората на религиозна основа. Той вижда ближен във всеки човек, а особено в изпадналия в нужда, защото помни винаги притчата за попадналия в ръцете на разбойниците човек и добрия самарянин. Той не се интересува каква вяра изповядва нуждаещият се от неговата помощ и с радост помага. Но когато става въпрос за вярата в истината, винаги държи за нея, дори ако се наложи, заплаща с живота си.

И тъй, ако папата като човек се нуждае от нашата помощ - ще му я дадем, но да се съгласим да го приемем като носител на истината, Бог да ни пази от такава неразумна и повърхностна постъпка.

- Кой български премиер носи персонално най-голяма вина за разкола и последвалите трудности пред Българската православна църква?

- Само Бог може да каже категорично кой носи персонална вина. Факт е обаче, че пагубният разкол се създаде, когато правителството се оглавяваше от г-н Филип Димитров. С Акт номер 92 от 25 май 1992 г. на тогавашния директор на Дирекция по вероизповеданията при Министерския съвет г-н Методи Спасов се посегна на Родната ни света Църква. С този Акт - в пълно противоречие с чл. 13, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 16 от Закона за изповеданията - обявиха избора на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим и на митрополитите за извършен в противоречие с Устава на БПЦ и утвърдиха "нов Синод", състоящ се от архиереи и иеромонах Христофор Събев.

Жалко е, че в продължение на 10 години в общественото и правно битие се повтаря рефренът, че БПЦ не е регистрирана по чл. 16 от Закона за изповеданията, въпреки че БПЦ е със статут на юридическо лице от момента на регистрация на нейния Устав съгласно чл. 6, а според чл. 9 Управителните и Представителни органи и начинът на избирането или назначаването им се урежда единствено и само с Устава й.

Следователно Държавата, след като веднъж е регистрирала Устава на БПЦ и с това я признава за субект на правото, а чрез нормативната делегация на чл. 9 предоставя правото на тази самоуправляваща се Институция да се ръководи от своя Устав, няма никакво правно (а още по-малко каноническо) основание да изказва резерви относно ръководните органи в БПЦ.

Дирекцията по вероизповеданията трябва да спре да манипулира общественото мнение, да спре да играе основната роля за поддържането на разкола в БПЦ с юридически и политически средства, а да изпълни своето задължение. Цялата вина за кризисните отношения между БПЦ и държавата е на Дирекцията по вероизповеданията.

Напоследък пак се спекулира с писмо 344 от 15 юни 1994 г., подписано от главния прокурор, министъра на вътрешните работи и директора по вероизповеданията. Тълкува се, че с това писмо едва ли не, се разделят църковните имоти между "двата синода". Нека бъде известно на всички, че в България има само един Св. синод на БПЦ; че нито Патриархът, нито митрополит, дори и упълномощени от Св. синод, не могат да слагат подпис за делене на църковни имоти или каквато и да е църковна собственост, защото тя не е лично тяхна. Никой не може и няма право да разпилява, според свещените канони, това, което не е събирал.

- Не можеше ли разколът да бъде избягнат по някакъв начин?

- Разбира се, можеше - ако духовниците, които се поддадоха на натиска на политиците, помнеха обетите, които са давали, преди да бъдат ръкоположени, ако бяха твърди във вярата и устояваха църковното единство. Тогава политиците нямаше да успеят да направят сами нищо и нямаше да се извърши това престъпно деяние спрямо вярата и светата Българска православна църква.

- В църквите, в които служат разколници, се извършват свети Тайнства - венчавки, кръщенета... Какво бихте казали на хората, които прибягват към ритуалите в тези църкви?

- Нищо от себе си няма да кажа на тези хора, защото от името на всички глави на поместните Православни църкви го каза Вселенският патриарх Вартоломей в посланието си до българския народ. Всички свети Тайнства, извършени от разколниците до Всеправославния събор, състоял се в София на 30. IX.-1. X. 1998 г. с цел прекратяване на разкола по крайно снизхождение се приеха. Останалите в греха на разкола духовници и миряни, не приели опрощението - се казва в посланието - са поставили себе си не само извън Българската православна църква, но и извън цялото свето православие.

- Дядо Натанаил, как ще обобщите отношенията Държава-Църква за изтеклите 12 години?

- През тези години виждаме почти едно и също отношение - отрицателно. Политиците не искат да си признаят вината спрямо БПЦ.

Трите власти в България, по принцип независими една от друга, заедно рушаха единството на нашата Църква, като забравяха, че тя е институция извън техните правомощия. Те всячески и по разни начини се стараеха да я подчинят, но Църквата е Богочовешки организъм и не е подвластна нито на времето, нито на преходните светски власти. Тя е мистичното Тяло Христово и е в целия свят. Ще си позволя да дам съвет на хората, които не са запознати със същината на Църквата да не се намесват в нейния живот, защото възмездието Божие е до девето коляно...

Слава Богу, напоследък се забелязва промяна, има развитие, но до съществени резултати още не сме стигнали. От голямо значение е фактът, че депутатите гласуваха Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим да присъства на клетвата на Негово Величество г-н министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Това се повтори и при полагане клетва при встъпването в длъжност и на г-н президента на Република България, Георги Първанов. Надяваме се, че в скоро време ще сме свидетели на съществена промяна и че правдата и истината ще възтържествуват.

- Как бихте описал състоянието на БПЦ днес?

- За сегашното състояние на БПЦ допринесоха много фактори. През тоталитарното време БПЦ нямаше много голям избор за своите кадри. Тя беше ограничавана. Веднага след промяната през 1989 г. и настъпването на демокрацията БПЦ отправи своите справедливи искания към Народното събрание. Подготви учебници по вероучение, опита се да възстанови братствения живот в енориите; възстанови си Софийската и Пловдивската духовни семинарии в техните първоначални сгради. След промяната народът тръгна към храмовете. Разколът обаче разедини вярващия народ, който не беше, а и още не е достатъчно запознат с истините на вярата. Въпреки създадените трудности с разкола БПЦ продължава да изпълнява своята душеспасителна и народополезна мисия, макар и при недостиг на свещенослужители, защото знае, че когато народът е духовно просветен и познава вярата си, тогава малко хора ще гледат повърхностно на живота. Когато човек знае, че постоянно го наблюдава Божието всевиждащо око и че от него не може да се скрие нищо, ще си помисли дали да направи нещо в ущърб на своя брат.

Не бива да забравяме, че на земята трябва да минем през трудности. "В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света" (Иоан. 16:33), казва Иисус Христос. Църквата на земята е войнстваща, тя воюва с греха и "поднебесните духове на злобата" (Ефес. 6:12), следователно проблеми ще има.

вестник "Сега", 1 март 2002  

Към съдържанието на Православната Читалня


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com

      Обадете ни се  Заглавна страница - Pravoslavieto.com  Пишете