Св. Йоан Лествичник, икона от 17 век, Св. Гора, Dionysiou Monastery. Източник: culture.gr.  

 

 

 

Свети преподобни Йоан Лествичник

St John Climacus (St John Klimax, St. John of the Ladder, John Sinaites, John Scholasticus)

Преподобный Иоанн Лествичник

ок. 570—603 година

Чества се на 30 март и в Четвъртата неделя от Великия пост

 

Тропар, гл. 8: С проливане на твоите сълзи

Слез твоих теченьми пустыни безплодное возделал еси, и иже из глубины воздыханьми во сто трудов уплодоносил еси, и был еси свтильник вселенней, сияя чудесы, Иоанне отче наш, моли Христа Бога, спастися душам нашим.

Кондак, глас 1, подобен: Лик ангелский

Плодове на учения, всякога цветущи, премъдри, като принасяш,
услаждаш сърцата на вникващите  в тях трезвено, блажени.
Защото лественицата е за издигащите се души от земята към небето и пребибаващи в слава,
и за почитащите с вяра твоята памет.

Освен на 30 март, Църквата почита богослужебно св. Йоан Синаит и неговата "Лествица" също в четвъртата неделя от Великия пост.

По-долу:

Виж също:

 

 

Житие на св. преподобни Йоан Лествичник

Манастирът "св. Eкатерина" в Синай (Египет), снимка от "птичи поглед". Източник:touregypt.net. Не е известно къде се е родил великият подвижник преподобни Йоан. Предполага се, че той бил сириец. Подтикван от любов към Бога, той на седемнадесетгодишна възраст се оттеглил в Синайската планина, където бил постриган за инок. Там живял деветнадесет години под ръководството на благочестив и мъдър старец и след смъртта му се поселил в пустинното място, наречено Тола, също на Синайската планина.

Тук Йоан се предал на постоянна молитва и на пост; проливал сълзи от умиление и съкрушение на сърцето си. Макар от цялата си душа да обикнал самотния и безмълвен живот, той не се отказвал да наставлява тия, които идвали при него за съвет, и дори приел при себе си един ученик на име Мойсей. За Мойсей се разказва едно събитие, което доказва как Бог пази верните Си раби.

Веднъж Мойсей бил на работа далеч от килията, а преподобни Йоан се молел у дома си. След молитвата леко задремал и веднага чува, че някой му говори: "Ти спокойно спиш, а ученикът ти се намира в опасност!" Йоан се събудил, но не знаел къде да намери Мойсей и започнал да се моли за него. Привечер Мойсей се върнал и Йоан го запитал не се ли е случило с него нещо лошо. "Едва не бях затиснат при падането на един голям камък – отговорил Мойсей. – Уморен от работа и от слънчевия пек, аз легнах да си почина на сянка до една надвиснала скала. Веднага ме събуди твоят глас, който ме викаше. Бързо станах и в същото време скалата падна." Йоан със сълзи благодарил на Господа, Който му известил за опасността на ученика и чул молитвата му.

След дълги години, прекарани в пустинно място, преподобни Йоан, по молба на синайските иноци, се съгласил да бъде игумен на тяхната обител. Той ръководел братята и ги наставлявал на духовен живот и на монашески подвиг.

Неговият голям духовен опит и дълбоката му мъдрост се разкриват в прекрасната му книга "Лествица към рая", в която той наставлява християните как да устремят мисълта си към Бога и по каква духовна "лествица", т. е. Стълба на добродетелта, да постигнат християнското съвършенство. По тая книга той е наречен "Лествичник". Той написал и съчинението "Книга към пастиря".

Св. Йоан Лествичник умрял в 603 година.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

 

 

Житие на преподобния наш отец Йоан Лествичник

Синайската планина, икона от 17 в. от остров Крит.

Синайската планина, икона от 17 в. от остров Крит. Преподобни Йоан Лествичник се подвизавал на известната от старозаветните разкази Синайска планина.

Свещената планина Синай служела за убежище на християнските подвижници от средата на III век, укриващи се от гоненията; други били довеждани като пленници на сарацините. В IV век, когато гоненията срещу християните престанали, монашеството тук се утвърдило окончателно. Отшелниците били привличани на това място и от свещените спомени за великите ветхозаветни събития, станали тук, както и от пустинността на Синай. Пътешествениците казват, че не са срещали по-пустинно място от Синайския полуостров. Даже дивите зверове не остават задълго, а случайно дошли от Арабската пустиня, бързат да се отдалечат в място, оживено от присъствието на живи същества.

В околностите на планината Синай се намирали особено пустинни места, които били изключително удобни за уединено подвижничество, и в едно от тях (Тола) в продължение на много години се подвизавал Йоан Лествичник. До встъпването на Юстиниан I на престола синайските подвижници нямали манастир, а само една масивна кула и неголям храм близо до нея, построени от равноапостолна Елена. В 557 г., при император Юстиниан, по молба на монасите тук бил издигнат манастир. [Виж Mанастирът "Св. Екатерина" в Синай, Египет]

Свети Йоан дошъл на Синай на 16-годишна възраст, привлечен от славата на монашеския живот на синайските подвижници. За родното място на Йоан не знаели даже неговите съвременници, разказващи за живота му. Монах Даниил направо казва: "Кой град и коя страна са отгледали и възпитали този доблестен подвижник, преди да започне да се подвизава, точно и достоверно не мога да кажа."

Наставник и ръководител на преподобни Йоан - както говори за това Синхрон, - бил авва Мартирий. Когато на 20-ата година от живота му Мартирий постригал Йоан в монашество, в този ден авва Стратигий предсказал за него, че той ще бъде велико светило на вселената - което след това и се сбъднало.

 

В продължение на 19 години преподобни Йоан извършвал подвига на своето спасение в послушание към своя духовен отец, след което бил принуден да остави този спасителен път, тъй като духовният му отец преминал във вечния живот. Изпратил го като ходатай и застъпник за себе си пред Небесния Цар - както пише за това монах Даниил, - Йоан отишъл на попрището на безмълвието, въоръжен с молитвите на своя наставник, като силно оръжие "за разрушаване на твърдини".

За своето уединено подвижничество Йоан избрал едно твърде пустинно място, наречено "Тола", което се намирало два часа път от храма. Той напускал уединението си само на празници, когато отивал в храма на богослужение.

В своята пустиня преподобният прекарал четиридесет години в трудове, горейки от Божествена любов, непрестанно разпалван от нейния огън. Но кой би могъл да предаде с думи или да опише подробно подвизите на преподобни Йоан, които извършвал там тайно? Впрочем, както от малките неща се познават големите, така и по някои черти на делата му узнаваме за богатото с добродетели житие на този преподобен. Той ядял всичко, което не било забранено от монашеските обети, но в твърде малка мяра. И с вкусването на всичко побеждавал гордостта; той вършел това, за да не се превъзнася умът му с постничество, а с малкото количество на храната смирявал господарката и майка на сластолюбивите страсти, тоест преяждането, като със самата оскъдност на трапезата й заповядвал: "млъкни, престани". Чрез пустинното си житие и отдалечеността от съжителството с хора преподобният угасявал пламъка на плътската пещ, така че накрая той се покрил с пепел и угаснал напълно.

Сребролюбието, което свети апостол Павел нарича идолопоклонство, този доблестен мъж мъжествено избягвал, раздавайки милостиня и отказвайки на себе си и най-необходимото. Празността и леността, които разслабват и умъртвяват душата, подбуждал към бодрост и труд с жилото на паметта за смъртта. Той разкъсвал връзките и веригите на всяко пристрастие и всякакви чувствени похоти, свързвайки се с невеществените връзки на скръбта и сълзите; а раздразнителността още преди била умъртвена в него чрез послушанието. Рядко посещавайки някого, а още по-рядко говорейки нещо, с това той умъртвявал пиявицата на тщеславието.

"Какво да кажа - продължава монах Даниил - за победата му над гордостта? Какво да кажа за великата чистота на сърцето, начало на която този нов Веселиил поставил с послушанието и която завършил Господ, Царят на небесния Йерусалим, посещавайки го със Своето присъствие - защото без Неговото присъствие не могат да бъдат победени дяволът и пълчищата му.

Но къде да поместя в този венец от похвални думи - продължава Даниил, - който изплитаме на преподобни Йоан, извора на неговите сълзи, какъвто не у мнозина виждаме? И досега е известно съкровеното място, в което проливал тези сълзи: това е една много тясна, уединена пещера в полите на планината, намираща се на такова разстояние от келията на Йоан и от другите келии, на което да не бъде чут от хората и да прегради пътя на тщеславието. Тази келия, в която Йоан често идвал, станала близка на небето с воплите, риданията и призоваванията на Бога, подобни на които могат да се чуят само от тези, които режат с ножове или горят с нажежено желязо, или избождат очите им. Спял в такава мяра, колкото да не погуби ума с прекомерно бодърстване.

Преди сън дълго се молел и пишел книги - така например съставил книга, наречена "Лествица", поради която и сам бил наречен Лествичник. Писането на книги служело на Йоан за прогонване на унинието. Но и целият му живот бил непрестанна молитва и безпримерна любов към Бога; защото денем и нощем, съзерцавайки Го като в огледало, в чистота и непорочност, не искал, или по-точно казано, не можел да се насити на това съзерцание."

 

Един монах на име Мойсей, ревнувайки по добродетелния живот на преподобни Йоан, го умолявал да го приеме за свой ученик, за да се научи от него на истинно любомъдрие. В подкрепа на молбата си Мойсей помолил да ходатайстват за него и някои честни старци; и те склонили Йоан да приеме Мойсей за свой ученик. Веднъж преподобни Йоан казал на Мойсей да пренася земя от едно място на друго за наторяване на лехите със зеленчуци. Мойсей, като отишъл на посоченото място, усърдно изпълнявал възложеното. По обяд, когато жегата била най-силна, Мойсей легнал да си почине под един огромен камък и заспал. Но Господ, на Когото не е угодно Неговите раби да се излагат на някакви скърби, по Своето добросърдечие запазил Мойсей от внезапна смърт, а свети Йоан избавил от печал.

По това време преподобни Йоан се намирал в келията си - и ето, обзел го лек сън: и в съня си видял един благолепен мъж, който с упрек казал на Йоан:

- Ти, Йоане, спокойно спиш тук, а в същото време Мойсей се намира в опасност.

Преподобният на часа станал и започнал усърдно да се моли за своя ученик. Когато дошла вечерта и ученикът се върнал от своята работа, Йоан го попитал:

- Не се ли случи нещо неблагоприятно или неочаквано?

Той отговорил:

- Когато по обяд спях под един голям камък, той внезапно падна и би ме затиснал, ако не бях избягал бързо от това място; в същия този миг ми се стори, че ти, отче, ме викаш.

Смиреномъдрият Йоан прославил Бога за това чудесно спасение на ученика от смърт, но не казал нищо на Мойсей за своето видение.

 

Лествицата на св. Иоан Синаит, икона от 12-13 век, манастира "Св. Екатерина" на Синайския полуостров, Египет.Преподобни Йоан бил образец на добродетелност за всички и лекар на невидимите болести. Някои от недоброжелателите на Йоан, водени от завист, го наричали празнословец и лъжец. А той, вразумявайки ги, на дело доказал на всички, че може всичко (като използва не само словото, но и мълчанието) "чрез Христа, Който укрепява" всички. И пазел мълчание в продължение на цяла година, без да каже нито дума, така че неговите укорители се превърнали в просители: защото разбрали, че не бива да се възпира вечнотечащият извор на духовна полза, и като дошли при него, отново го умолявали да отвори богоречивите си уста. Йоан, не обичайки да възразява, им се покорил и отново започнал да се придържа към предишното си правило.

След това всички, удивлявайки се на преуспяването му във всичко, като някой новоявен Мойсей, с настойчивост възвели Йоан в длъжността началник на обителта, поставяйки така този светилник на свещника на началстването. Като приел игуменството на Синайската планина, макар и против волята си, Йоан духом се приближил към Божията планина чрез възлизането на ума и получил Богоначертания закон; отворил устата си за приемане на Божието словото; привлякъл към себе си духа и от доброто съкровище на сърцето си излял добрите слова на спасението.

И така, след четиридесетгодишни монашески подвизи, Йоан, който вече бил на 75 години, бил избран за игумен на Синайската планина.

 

Преподобни Йоан управлявал светата обител на Синай не повече от четири години. Но кратковременното му управление било ознаменувано с твърде важно събитие: именно към това време се отнася написването на толкова известната и толкова забележителна творба, наречена "Лествица", заради която и самият Йоан бил наречен Лествичник.

Поводът за написването на "Лествицата" бил следният. На разстояние два дни път от Синай се намирал Раитският манастир, разположен на един живописен залив на Червено море. Когато преподобни Йоан Лествичник управлявал Синайската обител, игумен на Раитската обител бил също свети Йоан. След като твърде много слушал за духовните дарования на Синайския игумен, за неговата дълбока мъдрост в делата на управлението на поверените му за спасение души, Раитският игумен написал на Лествичник послание, в което от свое име и от името на всички монаси в неговата обител го молел да напише за тях ръководство за духовно-нравствения подвижнически живот.

По този повод била създадена творбата на преподобни Йоан, наречена "Лествица".

Съчинението било наречено "Лествица" както поради това, че свети Йоан Раитски желаел да получи именно такова ръководство, което да представлява "утвърдена стълба", която извежда желаещите към небесните врати цели и невредими, така и поради мислите на самия й съставител.

"Лествицата", макар и да е написана изключително за монаси - и затова винаги е била настолна книга на монасите, живеещи в общежитие; и отците на монашеския живот, между които Теодор Студит, Йосиф Волоколамски и други, са се позовавали в своите наставления на Лествицата като на най-добра книга, - в нея може да намери спасително ръководство и живеещият в света християнин. Като първа степен на стълбата се поставя отричането от земните пристрастия, а на върха й се посочва съюзът на трите добродетели - вярата, надеждата и любовта.

Изобщо "Лествицата" на свети Йоан се отличава с дълбока духовна опитност, съчетана с дълбоко познаване на свещеното писание. Рядко Лествичник изказва някоя мисъл, без да я освети с пряко или косвено позоваване на светото Писание. Съчинението на Йоан е написано на прост, но чист и жив език - с малко думи е казано много, и затова е пълно със сила. Ето защо Лествицата на свети Йоан винаги е била настолна книга на монасите, живеещи в общежитие.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

 

 

Из "Лествицата" на св. Йоан Синайски

Виж:
Подвижнически слова на авва Йоана,
Игумен на монасите в Синайската планина,
изпратени от него на авва Йоан, игумеа Раитски,
който го подбудил към това съчинение

 

 

Св. Йоан Лествичник и неговата "Лествица"

Св. Йоан Лествичник, икона от 15 век, Синай. Източник:  rdrop.com.В литературата на Ранното Средновековие има образци, които и до днес не са престанали да будят интереса на вярващите. Тези произведения ни представят една духовно будна епоха, тон в която дават личности с искрени стремежи за духовно израстване. Това също е епоха на всемирното християнство, когато Изток и Запад заедно търсят образци на нравствен живот. Всеобщия стремеж към духовен растеж се сравнява с изкачване нагоре към "върха" на съвършенството. Елитът на християнската Църква се подтиква взаимно към написване на съчинения, които да насърчават нравствения живот и стремежът "нагоре".

В запазено и досега послание от средата на VII век игуменът на разположения в областта на планина Синай монастир "Райту" моли игумена на съседния синайски монастир Йоан да напише наставления за живот, които подобно на стълба да отвеждат желаещите да ги следват до вратите на небето. Образа на стълбата игуменът на "Райту" взема от съня на Иаков, описан в двадесет и осма глава на книга "Битие". Запазен е и отговорът на това послание. В него игуменът Йоан с неподправена скромност заявява, че това искане надвишава неговите сили, че само дългът към послушанието го кара да изпълни молбата на своя събрат. Това той ще се опита да направи като "послушен и неук ученик на вещ художник живописец", който само ще очертае картината на духовния живот, като остави на своя събеседник от "Райту" да я украси с багри, да я изясни и допълни.

Професор Иван Дуйчев пише по този повод: "Трудно е да се установи доколко представата за духовно усъвършенстване е била обрисувана от игумена на "Райту", но идеята за стълбата дала името и строежа на съчинението, което Йоан написал като отговор." Авторът пък получил прозвището "Лествичник" според славянския превод на думата "стълба".

Биографичните данни за св. Йоан Лествичник са твърде оскъдни. Роден е вероятно около 580 г. сл. Хр. в образовано семейство. В младостта си получил добро светско образование и богословски познания. Около двадесетгодишен приел монашеството. Около средата на VII век бил избран за игумен на Синайския монастир. Този монастир бил създаден по настояване на император Юстиниан Първи през средата на VI век и още в началото на съществуването си се издигнал като оживено средище на християнска литература и просвета. В духа на традициите на монастира Йоан писал тълкуване върху Евангелията на Матей и Лука, също едно послание до папа Григорий I Велики (590-604 г.).

Йоан починал във времето между 660 и 680 г. сл. Хр., като наскоро след смъртта си бил канонизиран за светец. На Изток и на Запад християните честват неговата памет на 30 март.

Безспорно за неговата известност особено допринесло съчинението му "Лествица". Много рано то било преведено на различни езици. Най-старият известен превод е на сирийски, който е запазен в ръкопис от 817 г. сл. Хр., съхраняван в Британския музей. В същото време книгата е преведена на латински, по-късно на арабски, грузински, италиански, испански. Интересно е да се отбележи, че "Лествица" е била първата печатна книга, издадена в Мексико през 1532 година. Освен преводите на новогръцки, румънски, английски, немски, френски, руски имаме чудесен превод на "Лествица"-та и на български език.

Лествица, руска иконаМного скоро тази свещена книга става класическа не само за монасите, но за "земни царе и всички народи, князе и земни съдии, юноши и девойки, старци и деца". Мъдростта на св. Йоан е била цитирана при подходящи поводи от царския палат към пазарния площад и оборите. Защото "светлина за монасите са Ангелите, а светлина за всички човеци - монашеският живот" (Стъп. 26:31).

Тази популярност на книгата и преводите и на езиците на различни народи е несъмнено едно силно свидетелство за принадлежността на тези народи към едно общо християнско семейство, свързано чрез общата вяра, култура и духовни търсения и традиции. Изкачването по стълбата на духовния живот е потребност за вярващия от всяко време. Това обяснява интереса към книгата "Лествица", запазен и днес.

Тъй като постът е време за размисъл върху духовното израстване, Църквата е поставила на вниманието на християните в четвъртата неделя от него книгата на Св. Йоан Лествичник.

Тридесет стъпала съдържа книгата - равни на тридесетте години от скритият живот на Спасителя. За интелигентния читател всяко от тях и сега има своя смисъл. Времето и условията са различни днес, както и препятствията, които има да се преодоляват, но целта е една - да намерим пътя, който води нагоре, и да го следваме. За това е постът и в това той може да ни помогне.

Любомир Попов

 

 

За ръкописите и преводите на Лествицата

На старогръцки език ръкописит на Лествицата са много на брой. Най-ранният от тях е от IX в., а ръкописите, направени на Света Гора през ХIII-ХVI век, са най-много на брой.

Първото печатно издание на Лествицата е направено в Париж през 1633 г. и е препечатано в Мigne Раtr. Сгаеса t. 88.

От древност започват преводите:

Ив. Марчевски

 

 

С В.  П И С А Н И Е. 
   С КЛАВИАТУРАТА: 
Натисни едновременно ALT+P, последвано от ENTER (Mac: COMMAND+P, ЕNTER)

Стълбата към небето

"Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират." (Мат. 7:13-14)

"А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси? Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно." (Марк. 10:26-27)

"Стълбицата" на св. Йоан Лествичник. Икона от 16 в. от светогорския манастир Пантократор. Източник: culture.gr.Светата Църква употребява много и различни средства, за да поддържа бодро нашето разположение в трудовете на богоугаждането и усърдието за спасението на душата, особено в тези дни на покаяние и пост. Миналата неделя тя ни предложи да честваме и да се поклоним на светия Кръст Господен, за да ни каже: не се страхувайте от кръста на самоотвержението и саморазпъването. Сега тя предлага на нашето внимание "Лествицата" (стълбата), която възлиза до небето, дава ни и пример в лицето на нейния автор св. Йоан Лествичник.

Може би за мнозина четенето на "Лествицата" на св. Йоан ще предизвика страх и смущение. "Та нима може някой да се изкачи по тази стълба?" ­ ще си помислят мнозина.

За човека е невъзможно, но не и за Бога, защото за Бога всичко е възможно.

Можем да поемем по пътя на духовния живот, уповавайки се на тези слова, а не на своите сили. От нас Господ изисква само според мярата на нашите човешки сили, според мярата на човешкото ни разбиране, останалото ще получим от Божията благодат, от Божията помощ.

Ето защо, пристъпвайки към четенето на "Лествицата", не бива да си поставяме като задача изкачването на недосегаемата й височина. Задачата на подвизаващия се е да работи за Господа през целия си живот. А какви ще са плодовете, зависи от Божията благодат.

Първото стъпало на "Лествицата" изисква от нас определено отношение към света. Нужно е да противопоставим себе си на света. Да прокараме черта. Да се отречем от него. Първото слово на св. Йоан Лествичник е "За отричането от света", а следващото, втората степен ­ "За безпристрастието".

Онези, които се боят да направят тази вътрешна крачка, св. Йоан ободрява със следните думи:

"В самото начало на отричането осъществяваме добродетелите с усилия, по принуда и с мъка; но преуспявайки, преставаме да скърбим или скърбим по-малко, а когато плътското ни мъдруване бъде победено и пленено от усърдието, тогава вече ги извършваме с голяма радост и ревностно, със силно желание и божествен плам."

През много скърби трябва да влезем в Царството Божие" ­ казва св. апостол Павел. Скърби очакват и всеки новопоел по пътя на духовния живот. Прекалено силна е властта на светския живот над нас, за да можем без болка, без тъга, без скърби да отсечем вътрешните окови, свързващи ни със света. Но опитът на подвижниците ни дава надежда и сила. Той ни говори за резултата. За това, което ни очаква, ако не се спрем по средата на пътя, а "преуспеем" и победим "плътското мъдрувание", и се издигнем над нещата от този свят. Тогава този подвиг на отречението ще всели в нас радост. Божественият плам ще загори в нас и светлина ще ни облее.

"Желаещите да работят истински за Христа ­ съветва св. Йоан ­ да приложат преди всичко старание, с помощта на духовните си отци и собствения си разум да си изберат подходящо място и начин на живот, път и обучение... всеки трябва да прецени кой път съответства на качествата му."

Тази препоръка св. Йоан отправя не само към подвизаващите се в монашество, а и към нас, хората в света. Поелите по пътя на духовния живот в света, вътрешно отреклите се от него, макар и да не живеят в манастир, неминуемо и външно трябва да променят своя начин на живот. Нужен е и някакъв външен режим на живота, установен със "собствения разум", но със знанието и съгласието на духовника.

"Който истински е възлюбил Господа, който истински желае и търси бъдещото Царство, който истински скърби за греховете си, който наистина помни за вечните мъки и страшния съд, който истински се бои как ще напусне този свят, той вече никога няма да обикне нещо временно" ­ пише св. Йоан Лествичник.

Пък и как да го обикне? Този горен Йерусалим, това вечно Царство ­ открие ли се то пред духовните очи ­ осветява светския живот с особена светлина. Човек вижда колко нищожни и призрачни са съблазните на света. Всички земни грижи са суета. Временното, преходното ще му се стори като съновидение. Ще разбере колко страшни са греховете против Господа. Ще разбере колко справедливо се наказват с вечни мъки душите, обикнали временното и отхвърлили Христа.

"Ако е възненавидил света, той се е избавил от огорчение. Ако някой има пристрастие към каквото и да е видимо, той още не се е избавил от него, защото как няма да се опечали, лишавайки се от любима вещ".

В началото на човек му се струва, че да се отрече от света, означава да избере път, незнаещ радост.

Светската радост му се струва единствената радост в живота. Но това е самозаблуждение. Това е заблуда на бесовете. Тази привидна светска радост опустошава душата, става източник на униние, разочарование, безгранична тъга.

"Някои хора, които живеят в света, нерадиво ме питаха: "Как ние, живеейки с жени и заплитайки се в светски грижи, можем да подражаваме на монашеския живот?" Аз им отговорих: "Всичко добро, каквото можете да вършите, вършете; никого не укорявайте, не ощетявайте, не лъжете, пред никого не се гордейте, никого не мразете, посещавайте църковните събрания, бъдете милосърдни към нуждаещите се, никого не съблазнявайте, не се докосвайте до чуждо легло, бъдете доволни от вашите жени. Ако постъпвате така, не ще бъдете далече от Царството Небесно."

В наши дни този отговор на св. Йоан Лествичник има особено значение.

В днешно време манастирският живот е достъпен за малцина. Духовният живот на християнина сега трябва да протича в условията на живота в света. Те трябва да създават невидими, "духовни" манастири от своя живот, най-вече чрез молитвен подвиг. Сега малцина могат да живеят зад каменните манастирски стени, отделящи този суетен свят от християнския, Божия. Но значи ли това, че не трябва да се издигат стени между единия и другия свят?

Да издигнем стените на тези невидими за човешкото око манастири чрез молитва, борба със страстите, чист живот, отричане от своята зла воля, подвизи и работа за Господа, като се уповаваме на Божията благодатна помощ. Да не осъждаме, да не лъжем, да угасим враждата в сърцата си, да бъдем милостиви и чисти по сърце ­ и вътрешният ни живот ще стане за нас манастир. Да градим тези невидими манастири, духовни манастири. Да се скрием в тях от суетата на света. Великият пост е благоприятно време за това. Амин.

Свещ. Йоан Карамихалев
ЦВ
брой седми за 2005 година

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com

      Обадете ни се  Заглавна страница - Pravoslavieto.com  Желая да ме информирате за новости на сайта