Св. пророк Авакум. Стенопис от сръбския манастир Манасиjа. Източник: spcportal.org  

 

 

Св. пророк Авакум

Св. пророк Аввакум

VII в. преди Рождество Xристово

Чества се на 2 декември

 

 

 

Кондак, глас 8

Возгласивый вселенней от юга пришествие Божие от Девы, Аввакуме богоглаголиве, и на божественней стражи предстоянием слышания, от светоносна ангела, Христово воскресение возвестил еси миру. Сего ради весело зовем ти: радуйся, пророков светлая доброто.

По-долу:

Виж също:

 

С В.  П И С А Н И Е. 
   С КЛАВИАТУРАТА: 
Натисни едновременно ALT+P, последвано от ENTER (Mac: COMMAND+P, ЕNTER)

Житие на свети пророк Авакум

Св. пророк Авакум живял 650 години преди Рождество Христово, предсказал бедствията, които щели да постигнат ЮдеяРечник. И действително, халдейският цар НавуходоносорРечник превзел ЙерусалимРечник, разрушил храма и откарал в плен много юдеи.

"Докога, Господи, ще викам, и Ти не ще чуваш, ще викам към Тебе за насилието, и Ти не ще избавяш? – се обръща към Бога Авакум, измъчван душевно поради нечестието на своя народ. – Защо ми даваш да виждам злодейство и да гледам нещастие?" (Авак. 1:2-3).

По предание пророк Авакум умрял в дълбока старост.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

Чудото на Христос в Латом (The Miracle Of Christ At Latom). Икона от 1395 г. от Погановския манастир, Poganovo, Serbia
Видението на пр. Йезeкиил и Авакум (Чудото на Христос в Латом).
Едната част на двустранна икона от 1395 г. от Погановския манастир в Сърбия.
Днес в криптата на храм "Св. Александър Невски" в София.
Източник: www.metmuseum.org

 

 

 

Книгатa на пророк Авакум

Авакум - малка пророческа книга от три глави от пророк Авакум (прегръдка), съставена около 605-600 г. преди Христа. Сведенията за автора са съвсем оскъдни, той споменава във въведението само личното си име (1:1). По данни от книгата (3:19), някои считат, че бил левит и участвал в хора при синагогата, други го идентифицират с Авакум, споменат от пророк Даниил (14:33), който сварил чорба, надробил хляб и тръгнал да я занесе на жътварите, но Ангел Господен го спрял и казал: "Занеси този обяд на Даниила в лъвовата яма".

В книгата се предсказва предстоящата гибел на Иудейското царство на халдеите, както и за разрушението на Вавилон:

"Понеже си ограбил много народи, и тебе ще ограбят всички останали народи, задето си проливал човешка кръв, задето си разорил страната, града и всички живеещи в него. . . Горко ономува, който зида град върху кръв и който гради крепост с неправда! . . .  Защото твоето злодейство на Ливан ще падне върху тебе, задето си изтребвал уплашени животни, задето си проливал човешка кръв, задето си опустошавал страната, града и всички живеещи в него" (2:3-17).

Исторически това предстоящо наказание отговаря на времето след боя при Каркемеш (606 г.), когато започва въздигането на Халдейското царство (598). Тия събития са описани и от Иеремия и Софония.

Книгата е с голямо религиозно значение заради високите нравствени принципи, които се съдържат в нея. Тук може да намери утеха и опора отделният човек, и жели народи, и Църквата. Заключителната трета глава е поетична, високорелигиозна песен, напомняща псалмите. С нея пророкът измолва Божията милост за народа си:

"Бог иде от Теман, и Светият - от планина Фаран. Величието Му покри небесата, и славата Му изпълни земята. . . Той стана - и поклати земята; погледна - и в трепет докара народите; вековни планини се разпаднаха, първобитни хълмове срутиха; Неговите пътища са вечни. . . Господ Бог е моя сила: Той ще направи нозете ми като на елен и ще ме изкачи на височините ми!" (3:3, 6, 19).

На нея се позовават новозаветните писатели (Деян. 13:40; Рим. 1:17). Убедително основание за каноничността й.

Статията е глава от книгата "За Библията" от Бивш Неврокопски митрополит Пимен Православен речник
© Синодално издателство, София, 1988

 

 

 

Памет на светия пророк Авакум

    1 Бл. Епифаний Кипърски, бл. Теодорит, бл. Иероним, бл. Августин и св. Исидор Испалийски.

2 Авакум значи на еврейски обгръщащ, обхващащ, а оттам -силен борец, подвижник.

Свети пророк Авакум бил син на Асафат и произхождал от Симеоновото коляно, както разказва за него свети Епифаний Кипърски в своята книга "За живота на пророците". Според преданието, записано от светите отци1, родина на Авакум било неголямото село Бетзохар, иначе наричано Витзахир.

Самото име ­ Авакум2, ­ дадено му при раждането, предзнаменувало, че от него ще излезе силен духом подвижник. Като достигнал пълнолетие, заради славата на Божието име, той започнал да изобличава беззаконията на своя народ. Сам той, горейки духом в Господа, строго спазвал Божиите заповеди, твърдо стоял на пътя на добродетелите и бил удостоен от Господа с пророчески дар.

Свети Авакум пророчествал и живял след царуването на благочестивия иудейски цар Езекия, когато на престола царували нечестиви царе: Манасия, син на Езекия, и след това Амон, син на Манасия. Според свидетелството на Свещеното Писание (2Пар.33:9; 4Цар. 21:2-10), при Манасия сред иудейския народ имало непрестанни раздори и злодейства: силният угнетявал слабия, и никъде не можело да се намери справедлив съд. Самият цар бил пръв гонител на невинните: той пролял много невинна кръв, и напълнил с нея Иерусалим открай докрай (4Цар.21:16). Според преданието, по това време в числото на невинните пострадал и свети пророк Исаия, както и много други изобличители на неправдите и нечестията на царя и народа.

Впоследствие цар Манасия, наказан от Бога и взет в плен от асирийците, се разкаял и се обърнал към Истинния Бог. Но злото, посято от него, вече било пуснало дълбоки корени сред еврейския народ; Манасия бил наследен от нечестивия цар Амон, отдаден, подобно на баща си, на грубо идолопоклонство.

Пророк Авакум дълбоко скърбял за развратеността на своите съвременници. Не намирайки правда никъде, той изливал скръбта си, викайки към Господа:

- "Докога, Господи, ще викам, и Ти не ще чуваш, ще викам към Тебе за насилието, и Ти не ще избавяш? Защо ми даваш да виждам злодейство и да гледам нещастие? Грабеж и насилие са отпреде ми, и въстава вражда, подига се раздор. От това законът изгуби сила, и няма праведен съд: понеже нечестивец надвива праведника, то и съдът бива опак" (Ав.1:2-4).

    4 Книга на пророк  Аввакум гл. 1, ст. 6-12. За това наказание, за нечестието на народа при царуването на Манасия и неговия син, се разказва в четвърта книга Царства  гл. 21, ст. 12-14.

Така викал пророкът към Господа, виждайки човешките беззакония, и очаквал праведен съд от Самия Бог. В отговор на това Господ възвестил на Своя избраник, че скоро трябва да дойде наказание за всеобщото нечестие. По Божия заповед пророк Авакум предсказал на евреите такова страшно събитие, на което по това време било трудно да повярват ­ а именно разрушаването на храма и на самия Иерусалим и Вавилонския плен.

Пророкът ясно посочил, че за оръдие на това наказание Господ е избрал халдейците ­ народ свиреп и необуздан, който бързо преминава по земните пространства, за да завладява чужди селища.

В трепетно очакване на страшното нашествие пророк Авакум недоумявал: нима праведният Господ ще допусне гордите и нечестиви халдейци напълно да изтребят Неговия из-бран народ. С надеждата, че това наказание ще бъде временно, той очаквал ново откровение от Господа и в своето молитвено очакване бил подобен на страж, зорко гледащ в далечината от градската кула, за да възвести за приближаването на врага. Той молел Господа незабавно до спаси еврейския народ от вавилонското робство, както някога го е спасил от египетското, и чакал какво ще му каже Господ.

Тогава Господ открил на Своя пророк, че цялото спасение на избрания народ сред тези бедствия е във вярата, а гордите и необуздани халдейци сами ще трябва да изпитат същата участ, която са приготвили за победения народ. След това пророк Авакум, за да не хвърли сънародниците си в отчаяние, от предстоящото им изпитание от Бога, произнесъл притча за гибелта на халдейците, възвестил петократната гибел на угнетителите. В тази притча той показал цялото нищожество на идолите и на могъществото на халдейците, пред величието на Истинния Бог, грижещ се за спасението на Своя народ. Пророкът, в озарение свише, предвещавал, че Бог ще дойде за спасение на Своя народ от планината, покрита със сенчести гори (Фаран), за спасение на Своя помазан, и ще настъпи такова време, когато цялата земя ще се изпълни със славата на познаването на Господа, както водите изпълват морето.

Когато Навуходоносор се приближавал към Иерусалим, то, както свидетелства преданието, пророк Авакум напуснал града. Знаейки, че бедствието вече е непредотвратимо и че съпротивата срещу толкова силен завоевател ще бъде безполезна, пророкът с болка и скръб напуснал родината си, за да не вижда разрушаването му и да избегне жестокостта на победителя. По Божие указание той се заселил в Арабийската земя, в град Остракина, и живял тук като доброволен изгнаник до самото отдалечаване на враговете от отечеството му.

След отдалечаването на халдейците той се върнал в земята си, оплакал нещастията й и заедно с оцелелите от народа започнал да се занимава със земеделие. В молитва към Бога за народа си очаквал завръщането на пленените от Вавилон.

Веднъж, по време на жътва, пророкът сварил ядене, взел хляб и отишъл на нивата, за да занесе този обяд на жътварите. Но по пътя пред него застанал Ангел Господен и казал:

­ Занеси този обяд във Вавилон на Даниил, в лъвовата яма.

Действително, по това време пророк Даниил, живеещ при двора на вавилонския цар, поради ненавистта на нечестивите вавилонци, бил хвърлен в яма с лъвове.

­ Господи! Никога не съм виждал Вавилон и не зная лъвовата яма.

Тогава Ангелът Господен със силата на своя дух грабнал Авакум, пренесъл го във Вавилон и го поставил над ямата, където бил хвърлен Даниил.

И извикал Авакум:

­ Данииле! Данииле! Вземи обяда, който Бог ти изпраща.

Даниил благодарил на Бога и казал:

­ Ти си спомни за мене, Боже, и не остави обичащите Те.

Даниил станал и вкусил храна. А Ангелът Господен мигновено поставил Авакум на предишното му място.

След чудесното посещение на Даниил пророк Авакум се върнал при своите жътвари по време на обяда им и на никого не казал за случилото се. Той предвидял, че иудейският народ ще бъде върнат от Господа от Вавилон в Иерусалим, подобно на чудесното му пренасяне във Вавилон и връщането му оттам. Но това изпитание за Божия народ продължило 70 години и светият пророк не доживял до завръщането на евреите от плена, той умрял в старостта си и бил погребан на собствената му нива.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com

      Обадете ни се  Заглавна страница - Pravoslavieto.com  Пишете