Митрополит Методи Кусев
1838 - 1922 година
|
Митрополит Методи Кусев1838 - 1922 година
|
По-долу:
Из духовното наследство на митр. Методи Кусев:
Виж също:
Митрополит Методий е роден през 1838 г. в град Прилеп, Македония, под светското име Тодор Йовчев Кусев, като шесто дете в семейството на българите Йовчо и Екатерина.
Основното си образование получава в Алилодидактическото училище, а прогимназиалното – в "Елиникон схолион" в родния Прилеп. По-късно завършва Духовната семинария в Киев, а през 1888–1892 г., като стипендиант на Троянския манастир "Успение Богородично" и Духовната академия в Санкт Петербург.
През 1871 г. е избран за представител на Битолската епархия на Първия църковно-народен събор, проведен в Цариград с цел приемане на Екзархийския устав и избор на духовен глава на независимата вече Българска църква.
На 4 април 1873 г. приема монашество в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, а на 24 ноември същата година е ръкоположен в архимандритски чин и назначен за протосингел на Пловдивската митрополия, на която длъжност остава до 1880 година.
През 1876 г. архимандрит Методий събира подробни сведения за жестокостите, извършени от турците при потушаване на Априлското въстание. На 16 май 1876 г. той заминава заедно с Пловдивския митрополит Панарет за Цариград и на организираното събрание в Роберт колеж излага събраните доказателства за трагедията на българския народ пред директора на колежа д-р Уошбърн, известния мисионер Лонг, кореспондента на в. "Дейли нюз" Пиърс и други представители на европейските страни. Тази инициатива, както и изпращането на Марко Балабанов и Драган Цанков в Европа със същата цел провокират общественото мнение в редица страни на Стария континент и създават предпоставки за свикването на Цариградската посланическа конференция за решаване на "българския въпрос".
От 1880 до 1886 година архимандрит Методий изпълнява своя църковен дълг като протосингел на Екзарх Йосиф I в Цариград. През този период той оказва активно съдействие за откриването на много български училища и утвърждаване на просветното дело в Македония и Одринско.
На 28 септември 1892 г. в Цариград е открита Българската духовна семинария. За пръв ректор на семинарията е назначен архимандрит Методий Кусев. Той поема управлението й на 7 октомври 1892 г. и работи на тази длъжност до началото на 1894 година.
На 24 април 1894 г. архимандрит Методий е въведен в епископски сан с титлата "Велички". В историята на Българската православна църква диоцезът на Величката епархия е бил поверен за обгрижване на първия български епископ, който е служил на български език - св. Климент Охридски в 893 г.
На 14 юли 1896 г. с пълно мнозинство Св. Синод на Българската православна църква избира Величкия епископ Методий Кусев за каноничен митрополит на Богохранимата Старозагорска епархия. На 28 февруари 1895 г. митрополит Методий собственоръчно засажда първите фиданки и полага основите на уникалния "лесопарк Аязмото" в Стара Загора. През 1896 г. той създава и Старозагорския благотворителен комитет "Св. Йоан Милостиви". На 15 септември 1902 г. митрополит Методий освещава храм-паметника "Св. Рождество Христово" при град Шипка.
Жизнения си път митрополит Методий Кусев завършва на 1 ноември 1922 година. Опелото се извършва в храм "Св. Богородица" в Стара Загора, след което тленните му останки са пренесени във вечното му жилище - до построения от него параклис "Св. Теодор Тирон", под върха на "Аязмото".
Свещеник Георги Гугов
богослов, преподавател по християнска етика в Духовната семинария "Св.св. Кирил и Методий" в Пловдив.
1838 г. В гр. Прилеп, Македония е роден Тодор Йовчев Кусев (бъдещият Старозагорски митрополит Методий Кусев) като шесто дете в семейството на родолюбиви българи.
1867 г. Тодор Кусев основава българско читалище и открива неделно българско училище в родния си град - изявява се като лидер за отстояване на българщината не само в Прилеп, но и в Битоля, Скопие, Преспа, та чак до Охрид.
1871-1872 г. Тодор Кусев е граждански представител на Пелагонийската (Битолско-Прилепската) епархия по време на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 година. Урежда църковно-административния статут на нерегистрираните в турския правителствен ферман от 28 февруари 1870 година български епархии в рамките на общобългарската църковна общност. Работи по изготвянето на устава и учредяването на Българската екзархия в Константинопол (Цариград) - единствената легитимна екстериториална институция от векове, която представлявала духовно и етнически целокупния български народ. Включва в църковно-демографската структура на екзархията и родната си Прилепско-Битолска епархия.
16 февруари 1872 г. Тодор Кусев участва в избора на първия български екзарх Антим I - дотогавашен Видински митрополит, като за този съдбовен исторически акт установява активни църковни и граждански контакти между столицата Константинопол (Истанбул) и северозападната дунавска част на Отоманската империя.
1872-1873 г. Тодор Кусев учителствува в българското училище в Цариград, където подготвя десетки видни родолюбци - стълбове, а по-сетне и строители на новоосвободена България.
4 април 1873 г. Тодор Кусев приема монашество по настояване на екзарх Антим I и е подстриган от Пелагонийския митрополит Евстатий в цариградската българска църква "Св. Стефан" с името Методий. Наскоро след това е ръкоположен в Пловдив от митрополит Панарет в йеромонашески чин.
24 ноември 1873 г. Методий Кусев е възведен в архимандритски чин и назначен за протосингел на Пловдивската митрополия. Започва нов, изключително значим период в народополезната и духовнообединителна дейност на дядо Методий.
Април - май 1876 г. Заедно с митрополит Панарет, епископ Гервасий и дякон Максим Пелов, архимандрит Методий Кусев организира и ръководи в Пловдив национален щаб от съратници, чрез който събира огромен брой данни, факти и документи за кървавите турски изстъпления в Четвъртия революционен окръг и Пловдивската епархия по време на Априлското въстание от 1876 г. и последвалите го погроми.
16 май 1876 г. Архимандрит Методий Кусев заедно с митрополит Панарет напускат Пловдив и се установяват в Цариград по настояване на Българската екзархия и след личното нареждане на екзарх Антим I - акт, наложен на екзархията от турските правителствени власти с цел да се отстранят двамата родолюбиви архиереи като свидетели на кървавите зрелища при потушаване на Априлското възстание.
Май - юни 1876 г. Методий Кусев се явява в цариградския Роберт колеж и лично предава на европейската общественост (чрез английската дипломация в лицето на д-р Джордж Уошбърн и д-р Лонг и чуждестранния дипломатически корпус, аташиран в отоманската столица) автентични сведения и документи за турските жестокости по време на Априлското въстание. Така той става инициатор за съдбоносната статия на Едвин Пиърс от 23 юни 1876 г. в опозиционния лейбъристки лондонски вестник "Дейли нюз". В нея Пиърс описва свирепствата спрямо въстаналите българи и за ужасяващата трагедия, сполетяла България през април-юни 1876 година. С това архимандрит Методий Кусев полага политико-дипломатическите основи за свикването на Цариградската посланическа конференция на Великите сили през декември същата година.
Юли - декември 1876 г. Методий Кусев организира българското екзархийско пратеничество в Европа в състав Драган Цанков и Марко Балабанов. Задграничните връзки на архимандрит Методий Кусев с делегацията - нейната координация и обезпечаване с актуални сведения от Цариград и вътрешността на България. Внасяне на Екзархийския меморандум в канцелариите на австроунгарския и на руския император. Архимандрит Методий Кусев - идеен и духовен подбудител на историческото писмо на екзарх Антим I до Санктпетербургския митрополит Исидор, върху което на 12 август 1876 година царят на Русия Александър II собственоръчно написал във вид на резолюция: "Да се освободи България."
Декември 1876 - март 1877 г. Методий Кусев е главна политическа фигура на екзархията и на българската национална политика в Цариград. Дейност по подпомагане на Цариградската посланическа конференция на Великите сили - изготвяне на Екзархийския проект по Българския въпрос и предоставянето му на френски език на конференцията. Ролята на архимандрит Методий Кусев като екзархийски посредник между Антим I и Великите сили при решаването на Източния въпрос в европейски контекст и категоричното му налагане пред дипломатите като Български въпрос. Определяне от Цариградската конференция (с помощта на Методий Кусев и доставените от неговите пратеничества до българските епархии сведения) границите на бъдещата българска автономна провинция в състава на Отоманската империя, в която влизали: Мизия с Добруджа, Тракия с Одринско и Беломорието и Македония, заедно със западните български предели - географско-демографски ареал, който по-сетне залегнал в основата на руската дипломация при очертаване картата на Санстефанска България.
12-17 април 1877 г. Дейността и личната намеса на архимандрит Методий Кусев по осуетяване присъствието на екзарх Антим I на официалния дипломатически прием на Високата порта в чест на новата турска конституция - демонстративен акт на несъгласие с половинчатите реформи на турското правителство - клопка за националните интереси на България. Насилствено сваляне с отомански правителствен декрет на Антим I от екзархийския престол (12 април 1877 г.) и заточението му в Анадола, с което Източният български въпрос изключително набъбва до общоевропейски. Пророческите думи на Методий Кусев до главата на Българската екзархия по този повод: "От днес, Ваше Блаженство, историята на Българската православна църква има един мъченик повече." Предупреждение от страна на архимандрит Методий, който по това време е в Цариград, и към Пловдивската митрополия (най-големия епархийски диоцез в екзархията) за опасността, идеща от коварния турски конституционен документ - телеграма-заповед на Методий Кусев до владиката в Пловдив: "Дядо Панарет, ръката ти да отсекат - такъв махзар да не подписваш!"
24 април 1877 г. Архимандрит Методий Кусев, след интензивна подготовка в Цариград, участва в каноническия избор на новия български екзарх Йосиф I - дотогавашен Ловешки митрополит.
Април 1877 г. Навечерието на Руско-турската война - Методий Кусев нелегално напуща Цариград вследствие тотално преследване от страна на отоманските власти. Пристига в Русия и оттам, заедно с руските войски, преминава през Молдова и Румъния, през Дунава - в Северна България, като до края на военната кампания през март 1878 година архимандрит Методий неотклонно следва щаба на руската армия.
Руско-турска освободителна война 1877-1878 г. Връзката на архимандрит Методий Кусев с руската главна квартира: срещи с княз Владимир Черказки при Горна Студена и Плевен и с граф Игнатиев при Одрин и Сан Стефано. Подпомагане на руския генерален щаб и на руската дипломация: рапорт на архимандрит Методий Кусев до руския император Александър II за историческо-религиозната принадлежност на българския народ към православието и за продължаване на войната на юг от Балкана. Трескава дипломатическа дейност на Методий Кусев и неговия щаб в дните след Одринското примирие от 31 януари 1878 г. до Санстефанския мир на 3 март 1878 г. за защита териториалната и етническата цялост на България. Писмо-прокламация на архимандрит Методий до граф Игнатиев във връзка с изготвянето на мирния Сенстефански договор. Приносите на Методий Кусев в руската и общоевропейската дипломация по време на Освободителната война 1877-1878 година.
Април - юли 1878 г. Методий Кусев начело на борбата срещу престъпните решения на Берлинския конгрес и Великите сили за разделението на България. Учредява през април 1878 г. в цариградския хотел "Византион" Комитет за борба срещу решенията на Берлинския конгрес, а на 16 август същата година в Пловдив - съединистки комитет "Единство", чиито цели били: по дипломатически и по революционен път да се премине към всеобщо обединение на България - включително и с Македония. Дипломатически, църковни и граждански усилия на архимандрит Методий Кусев за предотвратяване решенията на Берлинския конгрес от 13 юли 1878 година: срещи с дипломати, посланици и радактори на европейски вестници; писма до посолства, правителства и западни университети; многократни прошения пред Българската екзархия - молби за официално протестно екзархийско пратеничество в Берлин; срещи и събрания с българските колонии в големите градове на победената Отоманска империя; организиране на петиции до руските дипломатически представителства - предимно в епархиите, върнати отново на Турция, съдържащи подписите на хиляди българи, отчаяни от решенията на Берлинския конгрес. Архимандрит Методий Кусев - един от духовните двигатели на съединисткото движение!
1878-1880 г. Архимандрит Методий - отново протосингел на Пловдивския митрополит Панарет. Участие в подготовката на Кресненското въстание от есента на 1878 година. Заедно с митрополит Панарет свиква в Пловдивската митрополия тайно събрание с революционни представители от все още поробена Македония. Приет е издигнатият от Методий Кусев още в младостта му девиз "Целокупна Македония в обединена България". Дейността на архимандрит Методий Кусев по изпращане на възвания до европейските правителства и опитите му да организира нова българска делегация при руския и при австрийския император, както и посланичество при видния българофил епископ Йосиф Щросмаер, църковен католически прелат на Загребската епископия. Борба на Методий Кусев срещу опозицията на руския консул в Пловдив княз Александър Дондуков, комуто било наредено от Санктпетербург да съблюдава строго статуквото след Берлинския конгрес и в частност - да не допусне заминаването на екзарх Йосиф I от Пловдив в Цариград.
1880-1886 г. Архимандрит Методий Кусев - протосингел на екзарх Йосиф I в Цариград и временно управляващ Българската екзархия. Борбите на църковния водач архимандрит Методий за запазване целостта на българската нация и след политическото и териториалното й раздробяване в Берлин: уреждането на просветно-училищното дело в Македония и Тракия, включително и Одринско, и усилията му да запази ненакърнимостта на "схизмата", с която Константинополската вселенска патриаршия на 16 септември 1872 година наказала неправомерно Българската православна църква, а с това несправедливо отрекла и българската нация.
1879-1881 г. Методий Кусев - борби за опазване ненакърнимостта и монолитната диоцезна структура на Българската православна църква в условията на "схизмата" след Берлинския конгрес. Възстановяване на Българската екзархия в Цариград като екстериториално духовно българско правителство и международно призната църковна институция, призвана да упражнява върховно попечителство над религиозния и социалн ияживот във всички български епархии, независимо в коя част на разпокъсаната българска политическа карта се намират.
Януари 1880 г. Дейността и личната намеса на архимандрит Методий Кусев по връщането на екзарх Йосиф I от Пловдив в Цариград (12-13 януари 1880 г.) - персонален писмен ултиматум на Методий Кусев до екзарх Йосиф за заемане на екзархийския му престол в Цариград.
1880-1881 г. Борби на Методий Кусев за изясняване и оповестяване пред руската православна имперска дипломация истината за "схизмата" - като ответна ретроградна реакция на гръцката великоелинска патриаршия и акт на политическо отмъщение на вселенския църковен клир заради извоюваната българска духовна независимост на Народния църковен събор в Цариград през 1871 година.
1880-1882 г. Исторически победи за българската национална кауза и църква под ръководството на Методий Кусев! Борби на Методий Кусев по разрешаване на българското просветно и училищно дело в Македония и Одринско. Връзките на архимандрит Методий Кусев в качеството му на временно управляващ (след 1881 г.) Българската екзархия с руския посланик Новиков, изпълняващ специално имперско поръчение на Александър II да уреди канонично въпросите около "схизмата" над Българската православна църква. Дипломатически триумф на Методий Кусев в Цариград по време на великденските празници през април 1881 година - руският посланик Новиков най-сетне осъзнал истината за чистотата и невинността на Българската православна църква и категорично приема становището на Методий Кусев по българския национален и църковен въпрос.
1881-1882 г. Методий Кусев окончателно урежда българското просветно и училищно дело в Македония, Тракия е Одринско. Руската дипломация прекратява (след разкритията на архимандрит Методий Кусев) опитите си да вдигне "схизмата", което означавало - духовно и етническо оцеляване на българската нация в демографско-географските й предели под скиптъра на екзархията. Национално движение, предизвикано от архимандрит Методий Кусев, обединено от неговия лозунг-прокламация "Искаме си "схизмата!". Унищожителна с автентичната си документалност статия на Методий Кусев на френски език в цариградските вестници "Куриер д'Ориент" и "Ла Турка", разкриваща пред европейската общественост истината за гръцките духовни издевателства над българите, за фанариотския геноцид над българските училища и църкви в Македония и Тракия. Архимандрит Методий Кусев изпраща вестници със своята статия до всички правителства, посолства, търговски представителства, университети и религиозни организации в Европа и лично до държавните глави на Австрия, Русия, Германия, Англия, Франция, Италия, Америка. Щабът на Методий Кусев в Цариград разобличава пред Европа и пред света двуличието и антибългарския шовинизъм, които от векове изграждали доктрината на Константинополската вселенска (елинска) патриаршия.
1882 г. Архимандрит Методий Кусев открива и тържествено освещава българската гимназия в Солун - най-крупното културно средище на българите от югозападните предели на етническото ни отечество.
1886-1892 г. Години на учение на архимандрит Методий Кусев в Русия като стипендиант на Троянския манастир "Успение Богородично", което идва за него вече на 48-годишна възраст и след седем последователни години на каноническо служене като протосингел на Българската екзархия в Цариград. В Русия всяка проява на духовно могъщия българин буди възхита и респект, а руското православно общество виждало във величествената осанка на йерарха Методий Кусев апостол от първите християнски векове. Българският черноризец, архимандрит Методий Кусев цели седем години представял достойно Българската православна църква и в Русия - навсякъде в славянската страна той блестял със своя необикновен ум и неимоверно богат, лично изстрадан опит!
1886-1888 г. Методий Кусев учи и завършва с отличие Духовната семинария в Киев.
1888-1892 г. Методий Кусев учи и завършва с отличие Духовната академия в Санктпетербург. В руската столица е на пансион във Великата Невска лавра.
Януари 1890 г. Архимандрит Методий Кусев участва в публичен диспут в Санктербургския университет, организиран от Руското имперско географско дружество за уточняване на южнославянската териториално-етническа карта на Балканите. Тотално разгромява великосръбските шовинистични претенции по отношение на Македония и западните български предели. Исторически непоклатимо звучи и днес обобщението му на това духовно сражение: "В Македония само сърби нема!"... Двадесет и три години по-късно (вече като митрополит на Старозагорската епархия) Методий Кусев преосмислил, систематизирал и обобщил възгледите си по южнославянския въпрос, които заедно със споменатите му от прочутия диспут в Санктпетербург, излизат в неговата самостоятелна брошура.
1892-1894 г. Архимандрит Методий Кусев е избран и служи като първи ректор на новоучредената Българска духовна семинария в Цариград - възпитава и духовно усъвършенства във вярата и клира десетки родолюбиви свещеници.
24 април 1984 г. Архимандрит Методий Кусев е възведен в епископски сан с титлата "Велички".
1894 г. По решение на Българската екзархия Методий Кусев е изпратен за временно управляващ новата Старозагорска епархия, учредена административно и канонично през 1871 година от Народния църковен събор в Цариград. (В същата 1894 година той е възведен и в сан митрополит.)
1894-1896 г. Митрополит Методий Кусев се установява трайно в Стара Загора и служи като временно управляващ Старозагорската епархия, вече отделена от Търновската архиепископия
14 юли 1896 г. С пълно мнозинство Светият синод на Българската православна църква избира Величкия епископ Методий Кусев за първи български канонически митрополит на Старозагорската епархия. Започва нов, огромен по мащабите и стълкновенията си период в народослужението на суровия христолюбив старец Методий Кусев...
28 февруари 1895 г. Митрополит Методий Кусев засадил собственоръчно първите борчета на Ахмак баир и като апостол положил основите на грандиозната си екологическа програма в своята епархия. В течение на близо три десетилетия Старозагорският владика Методий преодолял безброй организационни и технически проблеми и увенчал делото си с уникалния лесопарк "Св. княз Борис-Михаил" ("Аязмото") върху голите дотогава склонове на Средна гора, северно от Стара Загора.
2 май 1895 г. Митрополит Методий Кусев полага основния камък на бъдещия параклис "Св. Теодор Тирон", изграден също от него върху един от хълмовете на Сърнена Средна гора - в сърцето на старозагорското Аязмо.
21 юни 1896 г. Митрополит Методий Кусев учредява старозагорския благотворителен комитет "Св. Йоан Милостиви" - доброволна обществена организация, възникнала и просъществувала под могъщата църковно-административна егида на Старозагорския архиерей в продължение на шест десетилея, от което време три десетилетия и след смъртта на владиката.
1898 г. Старозагорският митрополит Методий Кусев подготвя всенародно честване на 30-годишнината от гибелта на Хаджи Димитър и четата му (18 юли 1868 г.) на връх Бузлуджа. На 19-20 юли 1898 година - по време на всенародните тържества на лобното място - митрополит Методий полага и освещава основите на бъдещия паметник и параклис, които предстояло да се издигнат на легендарния старопланински връх в прослава на героите.
15 септември 1902 г. Заедно с гостуващия руски църковен клир митрополит Методий Кусев извършва тържествено православно освещаване на новоизградения храм-паметник "Свето Рождество Христово" в с. Шипка, Казанлъшко - Старозагорска епархия.
1894-1922 г. От интронизирането му през 1894 г. до самата му смърт през 1922 г. (с едно твърде спорно от историко-каноническо гледище прекъсване от 5 септември 1905 до 1 ноември 1920 г.) митрополит Методий Кусев е православен архиерей на богохранимата Старозагорска епархия.
1 ноември 1922 г. Старозагорският митрополит Методий Кусев умира (две години след синодалното му реабилитиране) в скромния си дом на старозагорското "Аязмо", в непосредствена близост до изградения от него православен параклис "Св. Теодор Тирон", в пълно монашеско нестежение.
© Списание "Домино", брой 37 за 1998 година
В съдбовно време за българския народ личността на Старозагорския митрополит Методий Кусев е олицетворение на обществен и църковен деец, който с родолюбивата си дейност дава своя принос за освобождението на поробеното Отечество и за реализиране на актуалните за този период религиозно-просветни цели. Конкретен израз на социално-етическите му възгледи представлява неговият труд "Възпитанието в духа на християнството" (Казанлък, 1895 г.).
Според митрополит Методий Кусев възпитанието и образованието имат основополагащо значение за формирането на човека като духовно-нравствена личност. Същността на възпитанието се състои в създаването на най-благоприятни условия, които биха могли да улеснят пробуждането на вроденото религиозно чувство и захранването му с истинска духовна храна.
"Възпитание означава храна в духовен смисъл и тази потребност на душата показва ясно, че животът на човека не е продукт на сляпата материя, а творение на Абсолютната духовна Личност." (Митрополит Методий Кусев. Възпитанието в духа на християнството. Казанлък, 1895, с. 9.)
Самото понятие "възпитание" предполага съществуването на душата "като личен дух", поради което истинското и правилно възпитание е несъвместимо с материализма и атеистичното разбиране за живота.
Митрополит Методий Кусев разглежда възпитанието като процес, който подлежи на развитие и никога не спира, тъй като човек не би могъл да постигне абсолютно съвършенство. В този смисъл съдържанието и качеството на духовната потребност се определят, от една страна, от ограничените възможности на човешката природа, както и от нейните слабости и недостатъци, а от друга – от висшите духовно-нравствени цели, към които трябва да се стреми всеки човек в своя живот. Спасителят Господ Иисус Христос е разкрил тази истина, когато завещава възпитателно-образователния идеал за всички хора и времена с думите: "Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец" (Мат. 5:48).
Най-дълбоката същност на човека като нравствена личност се състои в неговото самосъзнание и в дадената му способност да мисли и съществува като различна от всички останали хора индивидуалност, както и в чувството на отговорност за своето поведение и отношението към Бога, себе си и ближните.
"Личността в своето съзнание възприема себе си за едно и също "аз" през всичките стадии на възрастта, съсредоточавайки в това "аз" като в център всичката деятелност на своя дух. На това основание личността вменява за себе си одобрението или неодобрението на всички свои постъпки, извършени в продължение на целия живот." (Пак там, с. 11.)
Нравственото възпитание на истинския християнин се изгражда върху основата на искреното и чистото съзерцание на най-висшия идеал – Бога, и се развива хармонично съобразно степените на деветте блаженства, изложени от Иисуса Христа в Новия Завет (Мат. 5:2–12). Първият и непосредствен резултат от това съзерцание митрополит Методий вижда в съзнанието и прозрението на човека за "своята познавателна нищета", поради което и първото блаженство се отнася за "бедните духом" (Мат. 5:3) [Виж също Основи на Православието: Блаженствата, бел.ред.]. Затова блажени са и естествоизпитателите, както и другите големи откриватели в различните области на човешкото познание, които съзерцаха чрез творенията Великия Творец, поклониха Му се и признаха своето незнание. Това е така, защото колкото повече човек навлиза по-задълбочено в една или друга сфера на познание, "пред него се отваря неизмеримата област на непознаваемото и се осъзнава ясно фактът, че онова, което е вече открито и познато, в сравнение с предлежащото да се познае, представлява съвършено незнание" (Пак там, с. 20.).
Тази истина е открил и най-великият мъдрец Сократ, който достигнал до прозрението: "Аз знам, че нищо не знам." В това "съзнание за незнание" се крие силата на великите открития и гениални постижения на човешкия дух към познание на непостижимия идеал – Бога, "в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието" (Кол. 2:3).
Изхождайки от това разбиране, митрополит Методий Кусев определя съдържанието на понятието за висше нравствено съвършенство като хармонично взаимодействие между три основни състояния. Първото, когато разумът на човека се озари от Божествения разум и всемудрието се обърне в Богомудрие, така че човекът да може да каже: "Аз имам ум Христов" (вж. 1Кор. 2:16). Второто състояние е свързано с потискането на егоистичната воля, при което всеки християнин може да чувства и да каже, че "не живея вече аз, но живее в мене Христос, защото Бог е, който действа в мене" (Рим. 8, 9, 10); и третото, когато човешкото сърце се "прероди и освети от Духа Светаго и Духът Божи живее в нас" (Рим. 8:9) (Пак там, с. 35.).
Същевременно чрез греха човек нарушава Божията воля и променя богоподобната си природа. Св. апостол Павел разкрива нагледно това раздвоено състояние на човека:
"Не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене. Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми" (Рим. 7:19–23).
Поради непоправимите последици от грехопадението човек не е в състояние само със собствени сили и без благодатните дарове на Св. Дух да постигне религиозно-нравствено усъвършенстване. Именно затова митрополит Методий смята, че всички злини в личния и обществения живот на хората са резултат от материалистическото и атеистическото възпитание на подрастващите поколения, което ги лишава от пълноценното общение с Православната църква.
Идеалът за безбожника е грубата и сляпа материя, която той приема за единствено съществуващо, обективно битие. "Доброто" като нравствена категория за атеиста има преди всичко материални измерения, определящи се от стремежа му към удоволствия и задоволяване на неговите егоистични инстинкти.
Атеистичното образование "създава едно потомство от тираническа и продажна интелигенция. То развива в човека способността на лукавството и на хитростта, дава му оръжията на демагогията, за да събаря истината и правдата, снабдява го със силата на диалектиката и словото, за да омайва простодушните и да бъде неизтощим в лъжите и неизчерпаем в клеветите, и в същото време с гъвкава извратливост се продава за либерал, демократ, социалист и самоотвержен патриот, за да може по този начин да се докопа до властта." (Пак там, с. 42.)
Вместо обективно установената йерархия на ценностите, основаваща се на вярата в Бога, материализмът предлага утопични идеи за равенство и колективна собственост, защото "безбожниците по своето положение не могат да бъдат друго, освен врагове на всичко възвишено, свято и благородно, както и гонители и опустошители на онова, което представлява благосъстоянието на ближните" (Пак там, с. 62.).
Утвърждаването на материалното начало поражда духа на отрицанието и нихилизма, в резултат на което животът губи своя морален смисъл и много хора изпадат в отчаяние. Затова крайната цел на възпитателния процес трябва да бъде издигане авторитета на отделната личност, а не превръщането на хората в еднородна маса, пролетариат, както при социализма. Стремежът към индивидуално самоусъвършенстване не противоречи на социалното развитие и общия прогрес, поради което възпитанието към служение на цялото общество не означава отрицание на личната значимост и индивидуалност, тъй като хармонията на обществения организъм се състои в разнообразието, в съхранението на различните степени и звания, които отделните членове заемат според своето достойнство и подготовка (Пак там, с. 76.).
Според митрополит Методий Кусев истинска и пълна свобода – лична, гражданска и политическа – може да има само в онези общества, които са изградени върху основата на християнските добродетели. Чрез освещаването на личността християнството издига достойнството на човека като най-висша ценност, благодарение на което стана възможно отстраняването на редица отрицателни социални явления. Конкретен и много показателен пример в това отношение представлява ролята и влиянието, което християнската Църква оказва за премахване на робството като социално зло.
Християнският морал изисква от вярващите да потискат своето егоистично "аз" и да се противопоставят на насилието и омразата между хората. Затова отношението на благочестивия християнин към обществото и държавата се отличава от отношението, което може да има един атеист, и каквото и място да заема той в социалната йерархия, това не променя неговия начин на мислене и поведение.
"Измененията на външното положение не са в състояние да повлияят на неговото вътрешно състояние, на неговия нравствен склад. В силата на това обстоятелство, че той обладава своята вътрешна, духовна свобода, независимо от положението, което той заема в обществото – на подчинен или на властвуващ, той еднакво счита себе си в първия случай нестеснен, но свободен, а във втория – невластващ, но свободен и доброволен служител на подчинените си." (Пак там, с. 105.)
Митрополит Методий Кусев е дълбоко убеден, че определящо значение за формирането на едно справедливо общество има преди всичко вярата и високата нравственост на отделните граждани, а не формата на държавно управление, било тя монархическа или републиканска, консервативна или конституционна (Пак там, с. 106.). Вярващият християнин, за разлика от атеиста, не би допуснал неговата вътрешна свобода на духа да бъде ограничена, или другата крайност – да достигне до произвол в зависимост от това, дали държавата е монархия или република.
"Безбожникът при монархическия режим се чувства като угнетен роб, а при републиканския се проявява като неудържим шарлатанин. Християнинът пък при ограничението на свободата на словото чувства призванието да изкаже безболезнено истината открито, навсякъде и пред всекиго, а при пълна свобода пази умереност и не злоупотребява с нея." (Пак там, с. 107.)
Така само онова общество, което е съставено от благовъзпитани християни, може да се радва на пълна свобода и доверие в институциите, тъй като в него гражданите изпълняват своите задължения не толкова заради изискванията на гражданските закони на съответната страна, които и без друго не могат да обхванат всички обстоятелства на живота, колкото под влияние на своето нравствено състояние, съвест и съзнание за дълг и отговорност.
В духа на християнското разбиране за живота митрополит Методий разглежда труда като отражение на творческата Божия дейност и "едно от най-благословените средства за одухотворението и спасението на човека" (Пак там, с. 74.). Този възглед има своето основание в обстоятелството, че Сам Спасителят Иисус Христос до 30-годишната си възраст е работил като дърводелец, а след това с още по-голямо усърдие е изпълнявал своята спасителна мисия, тъй като "Моят Отец досега работи, а и Аз работя" (Иоан 5:17).
В контекста на това отношение към труда правото на собственост се явява една неоспорима реалност в живота на човека, вследствие на което богатството и бедността трябва да се възприемат като "еднакви средства, дадени по Божие усмотрение за извличане полза в нравствено отношение" (Пак там, с. 77.). В този смисъл придобиването на богатство не би следвало да се превръща в цел, а преди всичко в средство за практическо реализиране принципите на солидарност и справедливост. Само по себе си богатството се превръща в благо, което трябва да се използва за задоволяване потребностите на цялото общество, за да оправдае своето предназначение.
"Ако ли човек е богат и разполага със средства, той благодари на Бога, че с дара на богатството му се дава възможност да помага на нуждаещите се. С благотворителността от страна на получателя се развива чувството на благодарност, което има голяма цена пред Бога, а от страна на подавателя – чувството на любов." (Пак там, с. 78.)
Последиците от грехопадението внасят промяна в отношенията на човека не само към Бога и ближните, но и към природата. Божият промисъл отрежда ролята на човека като владетел на цялото творение (Бит. 1:28), но не безотговорно, а с оглед на неговото запазване, обогатяване и преобразяване, защото Творецът е "създал всичко за битие и всичко в света е спасително" (Прем Сол. 1:14). В делата на Бога вярващите хора виждат проява на Неговата сила и величие и в зависимост от състоянието на своя дух те пресъздават и култивират обкръжаващия ги материален свят.
"Високонравственият човек ще облагороди природата, за да може да намери в нея съответствие на стремежите на своя дух. Ниският уровен на неговото духовно развитие е главната и съществена причина за опустошението на природата. Неговото огрубяло състояние не чувства никаква нужда да бъде обкръжено от цветуща природа." (Пак там, с. 93.)
Нарушената хармония в тези взаимоотношения може да бъде възстановена само чрез усъвършенстването на човека и затова "тварите с нетърпение очакват прославянето на Синовете Божии, защото те се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии" (Рим. 8:19–21) (Пак там, с. 81.).
В своята критика на социализма митрополит Методий Кусев определя разпространението на атеистичните идеи като най-голямото зло за съвременния човек. Материалистическото възприемане на живота поражда стихията на разрушението, превръщайки идеите на безбожния социализъм в "сеятел на разврата, поразител на морала, враг на общественото благосъстояние и подкопател основанията на държавното могъщество" (Митрополит Методий Кусев. Окръжно до Благоговейните свещеници в Старозагорска епархия. – Социалист, Стара Загора, 1894, № 25.).
Същността и ролята на човешката личност трябва да се утвърждават не като функция на някакви механични закони и физически явления, а преди всичко като творение, което има за своя най-висша цел стремежа към святост и уподобяване с Бога. Чрез святостта се постига съвършенство и в любовта към ближния, тъй като в него ние виждаме Божия образ. "Възпитайте юношеството в свят живот и не е нужно да го учите по каквито и да било философски или социалистически съображения, че трябва да обича ближните, защото самата святост, самото негово нравствено състояние ще го насочи да развие деятелност в полза на ближните, като необходима потребност на неговия дух, осветен от благодатта на Духа Святаго." (Митрополит Методий Кусев. Възпитанието в духа на християнството, 98–99.)
Същевременно всеки християнин трябва да има правилно отношение и към самия себе си, което според митрополит Методий се изразява в непрекъснатата саможертвена борба с леността, чревоугодието и сладострастието, тъй като тези грехове превръщат човека в роб на своите порочни състояния. "Силата на онази необходимост, която заставлява грешника да служи с особено усърдие на своите страсти, показва, че в него съществува все още законът на плътта, който има своето основание в нечистото сърце и подчинява волята на неговия дух."(Пак там, с. 70.) Това обстоятелство изисква с още по-голямо усърдие и ревност да се засили стремежът към добродетелен живот и святост, "защото който не е свят в своя живот за себе си, той не може да има любов нито към Бога, нито към ближния". В този смисъл трябва да се разбира и двойната заповед за любовта на Спасителя Господ Иисус Христос, която повелява: "Възлюби Господа, Бога твоего с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум. Тази е първата и най-голяма заповед. А втората подобна ней е: възлюби ближния си като себе си" (Мат. 22:37–39).
В цялостната си църковна и обществена дейност митрополит Методий Кусев остава неподвластен на трудното и противоречиво време и със своя пример и богато духовно наследство разкрива непреходната стойност на християнските ценности, което му отрежда заслужена почит и признание пред бъдещите поколения.
Свещеник Георги Гугов
Сп. "Разум"
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
