www.Pravoslavieto.com

СЪБИТИЯ, АНАЛИЗИ, ИНТЕРВюТА
Архив 1999 - юни 2002

The Bulgarian Orthodox Church in Norway, Orthodox teachings, articles, history, news, map, Sofia, religion, Greek, Russian, Orthodox Church, calendar, The Bible, Christianity, Orthodox, study, today, early, library, origin, religious,icons, saint, union, Eastern, prayer, fasting, Catholic, Lutheran, protestant, cult, sects, Vatican, catholicism, ecumenism, pope, apologetics, The Holy Synod, slavonic, slav, s lavic, gnostic, Orthodoxy, Norvegia, Pravoslavie, sermons on theology, scripture, Pascha, Lent, Nativity, confession, ecumenism, saints lives, Martyrs, prayers, calendar, links, available all here.


   АРХИВ

Два гряха към нашите покойници

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ, ЦВ, юни 2002. Скоро отмина Задушница, но още дълго ще ни тревожат някои проблеми, за които с нова сила ни напомни този свят ден. Те касаят, разбира се, на първо място нас самите - нашия духовен облик като християни, висотата на вярата ни и предаността ни към Христа. Но не само...
Става дума за два гряха, които мнозина продължават да извършват поради незнание, маловерие, а може би и зла воля. Тези грехове са твърде тежки, защото оказват влияние и върху положението на починалите. >>>

 

Как бяха посети семената на глада в Етиопия

Мишел Шосудовски, сп. "Екология", 14 Юни 2002. Чрез разрушителния модел - до голяма степен продукт на икономическите реформи, наложени от МВФ, Световната банка и САЩ, беше подкопано генетичното растително богатство на страната "Икономическата терапия", налагана от МВФ и Световната банка до голяма степен е отговорна за глада и социалното опустошение в Етиопия и останалите страни в тази част на Африка. Тя унищожи селското стопанство и срина под поносимия праг на бедността милиони хора. >>>

 

Изкуството да създаваш произведения на изкуството ¨

Том Стопард, 19 юни 2001. ... Mоята"тема" нямаше нищо общо с модерното изкуство като цяло, още по-малко с абстрактното изкуство. В речта си исках да внуша, че една сеизмична линия в историята на изкуството е прекрачена. И това се е случило в момента, в който стана излишно творецът да изработва неща, да създава продукт. "Произведението на изкуството" започна да бъде самото хрумване и вдъхновение.

Бях решил да се въздържам от оценки в речта си, и мисля, че успях, но поуката от това, което пресата отрази и от писмата, които получих е, че самото описание на един феномен - "Един предмет може да се възприеме като произведение на изкуството, стига само авторът му да го обяви за такъв" - се схваща като нападка срещу него. >>>

 

В моралното издължаване Първият свят е длъжникът!

Робърт Дженсен. ...Възгледът за човешката природа, лежащ в основата на корпоративния капитализъм, е нехуманен и антихуманен. Казват ни, че хората реагират само на тъпия си личен интерес и на алчността си, и следователно нашите икономически институции са посроени върху това разбиране. Тогава, когато хората често наистина действат чрез егоистичния интерес и алчността в система, която възнаграждава такова поведение, ни казват: "Вижте колко алчни са хората!"

Наша задача е да не приемаме такава повърхностна логика, да опровергаем знаменитото изказване на бившата британска министър-председателка Маргарет Тачър "Няма алтернатива!" Разбира се, че има алтернативи. Няма нищо естествено и неизбежно в капитализма и неговите основополагащи твърдения за човешката природа.

 

Няма кой да сложи на място наглите чужди посланици

Волен Сидеров. 10 Юни 2002. Миналата седмица шведският посланик Стен Аск хвърли обвинения върху България. Имало корупция у нас, каза на пресконференция шведът, услужливо подпомогнат от PR агенцията на Максим Бехар. През последните дванайсет години стана практика чужди дипломати да се държат арогантно, обидно и презрително към българите и да не получават адекватен отговор на това. Защото за т. нар. политически елит е по-важно да се лигави на приеми с тях и да си урежда служебни екскурзии в техните страни, отколкото да защитава достойнството на държавата си.

 

Омразата като екологическа ниша

Проф. Николай Василев, Сега. .. ние (българите) толкова силно (по ботевски, дето се вика) се мразим помежду си, толкова умения мобилизираме, за да си правим мръсно, че за небългарските нещастници просто не ни остава време. Сега искам да допълня разсъжденията си с анализ на ситуацията, в която е изпаднала една от небългарските общности. Правя го, държа да подчертая, съвсем добронамерено, без капка нетолерантност или ирония, с уважение към принадлежащите към тази общност мои приятели.

 

Text of Address by Alexander Solzhenitsyn at Harvard Class Day Afternoon Exercises

Although written in 1978, Solzhenitsyn's Harvard Address still ranks as one of the best moral critiques of Western culture and irreligious humanistic consciousness. >>>

Alexander Solzhenitsyn Nobel Lecture (1970) :: Live Not By Lies - Alexander Solzhenitsyn - As printed in The Washington Post, p. A26 Monday, February 18, 1974

 

Икономическия геноцид на МВФ и СБ увековечава колониалната система

Мария-Клара Куто Соарес, Бразилия, 10 Юни 2002. В края на 80-те години стана болезнено ясно, че тези две институции са само лостове за увековечаване могъществото на няколко богати и могъщи страни

 

С какво тяло ще възкръснем? (за отношението на Църквата към трансплантацията на органи)

Александра КАРАМИХАЛЕВА, ЦВ. Ако разтворим новите си здравни книжки на последната страница, ще открием една декларация за дарение на органи и тъкани след смъртта. Тя може да се попълни от здравноосигурено лице или от попечител, настойник. Тази декларация поставя всеки лице в лице с въпроса: какво да направя, какво решение да взема? Този въпрос за нас, християните, звучи и като: как трябва да постъпя като православен християнин и какво е църковното становище по този въпрос? Отговора ще се опитаме да намерим в принципно установените от християнството истини за страданието, любовта и саможертвата, както и за задгробната участ на тялото и душата и възкресението на мъртвите при Второто пришествие на Христа. Какво представлява трансплантологията и какви етически проблеми поставя тя? >>>

 

Българската държава и културата

Георги Тодоров. ..."Истински важна за света е българската Държава на Духа. Която да носи живото и одухотворено наследство на светите Кирил, Борис, Методий, Климент, Наум, Иоан Рилски, Иоан Кукузел, Теодосий, Евтимий, Пимен. Това е истинската Велика България. И от нея има нужда светът като част от своето оцеляване. Възстановяването на българската Държава на Духа днес е почти непосилна задача. Но това е единственият смисъл на България и тя е длъжна да направи всичко възможно за своето себеосъществяване. ...Днес българската държава е призвана да стане носител на "Българската идея", т.е. да способства за възраждането, укрепването и въздигането на българската Държава на Духа. Но що е "Българската идея"? >>>

 

Консервативното недоволство

БОЙКО ПЕНЧЕВ, "ЛИТЕРАТУРЕН ВЕСТНИК", 14 май 2002. От известно време насам човек може да си помисли, че с приватизацията, борбата с престъпността, данъчната реформа и евроинтеграцията или всичко върви по мед и масло, или хептен нищо не става, така че и в двата случая няма какво толкова да се говори. Общественото внимание днес е прицелено в образованието. Благодарение на протестите, разбира се. Къде по-тихо, къде по-шумно ученици, учители и професори застанаха в светлината на прожекторите. Въпреки медийното усилване на школско-университетските недоволства обаче остава усещането, че от цялата дандания няма да произтече нищо.

 

Змеят – гражданско общество заспа до следващите избори

Капка Георгиева. Изненадващо темата за гражданското общество отново влезе в речника на политиците. Почти едновременно Бойко Борисов и Ферхойген заговориха за необходимостта то да вземе отношение към проблеми, касаещи вътрешната и външната политика на България. Борисов призова, щом обществото и хората чуят за оправдателни присъди и пускане на бандити под гаранция, да отидат пред съдилищата и да искат сметка кой и защо ги е произнесъл. Ферхойген пък констатира: "Процесът на евроинтеграция не може да се провежда без пълната подкрепа на гражданското общество."

 

Германците, евреите и музиката

Даниел Баренбойм. В една своя реч немският президент Йоханес Рау говори за разликата между национализма и патриотизма: "Патриотизмът може да вирее само там, където няма място за расизъм и национализъм. Никога не трябва да се бърка национализмът с патриотизма. Патриотът обича страната си. Националистът презира чуждите страни." >>>

 

Мюсюлманите от Жълт бряг въстават срещу глада

Тук безработицата е 95%. С пенсията си бивши миньори издържат и себе си, и семействата на децата си. На общинарите в Твърдица обаче не им пука. Затова селото иска да се отцепи >>>

 

Балканите - криза на идентичностите и междукултурни комуникации

Вестник Култура. Кръгла маса с участието на Ивайло Знеполски, Богдан Богданов, Георги Фотев, Ивайло Дичев и Светлозар Игов. >>>

 

Non possumus. Българската Православна Църква и папата

Георги Тодоров, в-к Култура. .."Православната Църква днес е бедна в светското измерение. Тя има едно-единствено съкровище: истината на непокътнатото Христово Предание. И съответно длъжността да изповядва тази Истина пред цялата вселена. Идването на папата е един усилвател, който дава възможност на Българското Православие да изрече на всеослушание своето вероизповедание. И да бъде чуто в целия свят." >>>

 

Когато национализмът е равен на патриотизъм

Станислав Близнаков. 16 май 2002. Къде са българските знамена? Имаме крещяща нужда от защита и отстояване на самоличността ни като граждани на България . >>> .txt file

 

Обезглавената монархия

Георги Тодоров. Влизането на бившия български цар Симеон II в политиката чрез участие в републикански парламентарни избори като водач на политическа партия поставя на дневен ред въпроса за статута на българската монархия и българската царска Кобургска династия. Българската следосвобожденска монархия досега не е била предмет на задълбочено изследване от собствено монархическа гледна точка. Обичайно се дават подробни оценки на нейните външни проявления - главно в политиката. Монархията се разглежда само като конкретна историческа форма на организация на българското общество, като упражняване на политическа власт. Недооценяват се нейни основни собствено монархически същности - сакралност, династизъм, взаимоотношение с Църквата. В тези аспекти малко се е мислило и още по-малко се е писало. Затова в българското обществено самосъзнание има огромни бели полета, които могат да се запълнят само с обширни и задълбочени изследвания.  >>>

 

Единението е спасителният път за страната

Доц. Д-р Йордан Величков. Повече от столетие с неистова упоритост и последователност българите изкуствено се разделят и настройват един срещу друг. >>> txt

 

Искам да се реализирам тук и сега

Желяз Трифонов. Не бъдете песимисти по отношение на мечтите си и въобще реализацията в живота си. И аз през последните месеци си мислех, че нямам бъдеще тук. Опитвам се да убедя пенсионерите, че е време да отстъпят работните си места за такива като мен – млади хора. Не е тайна за никого, че често ни се налага да работим без договори и осигуровки или да тръгнем на гурбет. Основните материални ценности – първостепенни за съществуването ни, са някъде в предпоследните точки на присъединителните актове към ЕС или НАТО. Фантастичната реалност от филмите, които гледаме, ми се струва, че вече е у нас. Ние сме като киборгите с една регенерирана батерия, работеща на принципа – с минимум ресурси достатъчно енергия.

Но си мисля, че първо трябва да си повярваме, че можем да се оправим без чужда помощ. После да го направим. Знам каква е ситуацията в България, живея вече 26 г. В момента желанието ми за реализация е тук и сега и е много по-голямо. След година завършвам агрономство и вече имам някои идеи за развитие на селското стопанство. Не агитирам никого, просто споделям мнението си на млад човек.

Целта на папата е създаването на нова религия

Архимандрит Сергий. Един от най-показателните синдроми на нашата апокалиптична епоха е системното и засилващо се сближаване между папизма и юдейството. Папизмът е едно анахронично завръщане от Новия Завет към Стария, при което тълкуването на Стария Завет се изопачава в съзвучие с неговата интерпретация от книжниците и фарисеите от времето на Господа Иисуса Христа. >>>

 

Краят на политическите модели в ерата на глобализацията

Светът бавно, но сигурно се променя. От състояние на възторг по време на падането на Берлинската стена днес той достигна една от най-ниските точки на скептицизма. Последният възпроизведе миналото и роди идеята за възстановяване на монархията. Което си е чиста проба мазохизъм. Държавното устройство вече не е и никога повече няма да играе такава роля, каквато продължава да му се приписва. Държавата бавно се умъртвява. На дневен ред е глобализмът с неговите сурови, абсолютно задължителни за всички закони. Те са валидни не защото са по-справедливи, нито по-демократични, а поради простата причина - осигуряват на създателите си абсолютната власт над света! >>>

 

Сценарият и режисурата за Балканите - дело на балканските народи

Проф. Д-р Тодор Христов. Политическото и икономическото ни единение със съседите не предвещава нещо добро, докато инициативата не се поеме от онези страни от региона, в чиито държавни граници попадат земите с най-важно геополитическо значение за транспортните и икономическите връзки >>>

 

Садукеите - банкерите от Соломоновия храм

Александър Урумов. В навечерието на Великден "Стандарт" започва поредица от публикации, свързани с времето и личността на Спасителя. Те са част от изследването на автора, озаглавено "Исус Христос - власт и политика". Древните пророчества казват, че ще дойде Избавител, юдейски цар, който ще върне царството на Израел. Исус Христос обаче следва своя път към Кръста, избрал Трона в небесата пред трона в Ерусалим. Пък и короната винаги идва след кръста. >>>

 

Информационната революция и културното предизвикателство към България

инж. КОНСТАНТИН ПАВЛОВ. Възможно ли е българският език да заеме своето място сред високотехнологичните езици на ХХI век? Кой държавник ще се доближи до стратега княз Борис I ? Кога преводът на продуктите на Microsoft ще бъде част от глобалната българска политика? С други думи, ще има ли български език и българска култура в третото хилядолетие? >>>

 

ЗАКЪСНЯЛА РЕВОЛЮЦИЯ, ИЛИ ПОРЕДНИЯТ ШОК В КУЛТУРНАТА НИ ИСТОРИЯ

Ангел Христов. "Информационната революция и културното предизвикателство към България" на инж. Констатнтин Павлов предизвиква дълбок размисъл и тревога. Наистина ли сме пред прага на нова революция, този път информационна, или в контекста на развитието на информационните технологии ние по свой начин провеждаме също своя, макар и закъсняла информационна революция, която, подобно много други преломи в родната ни история, се превръща в шок не толкова за отделните индивиди, за които Интернет отваря широко вратите към света, а за българската държава и държавност. >>>

 

От какво се скандализираме

Ангел Величков, ЦВ. Първо, ние християните скандализирахме света. Защото "ние проповядваме Христа разпнатия, Който за юдеи е съблазън, а за елини безумство" (1 Кор. 1:23). Кръстът и днес е скандал за света. >>>

 

Кой ще спре касапницата в Палестина

Киряк Цонев. Проблемът с Афганистан поне външно върви към някакво решение, макар, че вероятно ще кърви още десетилетия. Ескалацията на напрежението в Палестина обаче застрашително расте. >>>

 

Свидетели сме на първия геноцид за ХХI век

Димитър Стоянов. От петък насам сме свидетели на масираната акция на израелската армия в Палестинската автономия. Нарушавайки поредната резолюция на ООН, евреите завзеха независимите доскоро градове Рамала, Тулкарем и Витлеем. С наглостта на истински окупатори, след превземането на редакциите на трите главни телевизионни канала, израелските войници започнаха да излъчват порнография. >>>

 

Защо искат да се откажем от историята си

Евгени Гиндев. В българската преса се появи любопитно изказване на най-големия английски политик на ХХ век Уинстън Чърчил: "В продължение на моята политическа кариера този беден народ (българите) от трудолюбиви и честни селяни се възглавява от чужда на националните му интереси династия и се ръководи от корумпирана и подкупна интелигенция." Любопитното тук е не толкова прозрението на Чърчил, запазващо своята актуалност до ден-днешен, колкото несъмненият факт, че той, оставайки последователен и безкомпромисен недоброжелател на България, има точни и верни наблюдения. Известна е например оценката му веднага след подписването на Ньойския договор: "Така се пада на страна, вдигнала ръка срещу своя освободител". >>>

 

Homophobic or just biblical?

Joel Miller. If the disco band The Village People were formed today, the lineup might bump the Indian costume and add a priest's frock and collar. And if Rev. Scott Landis weren't staying behind the pulpit of his church in Cherry Hills Village, Colo., he might join the group, complete with rainbow-colored vestments. According to a Jan. 14 story in the Denver Post, "Pastor Comes 'Out,' Church Cheers," Landis told his congregation at First Plymouth Congregational Church that he is homosexual. Did the assembled saints scold, chastise, boo, or blow wet razzberries in the general direction of the pulpit? >>>

 

Толерантността - дълг или грях на християнина?, ЦВ

Стефан П. Илчевски. Днес е много модерно да се говори за толерантност или за това да си толерантен и мнозина обичат да прибавят към името си този епитет. Жалко е обаче, че голяма част от нашите съвременници не разбират смисъла на това понятие. Но изглежда най-криворазбрана е религиозната толерантност. Мнозина считат съществуването й за невъзможно, тъй като според тях религията върви ръка за ръка с фанатизма. Допускащите пък нейното съществуване под религиозна толерантност в повечето случаи разбират пълна безкритичност към всички религиозни учения. >>>

 

Отвъд бала с маски: Изборът на бившия цар след изборния триумф

Георги Тодоров. Скокът на Симеон Сакскобургготски в предизборна България свари неподготвени всички ­ политици, политолози, монархисти, републиканци, а и самия него. Излизайки от мъглата, в която се беше забулил в далечния Мадрид, бившият цар сякаш пренесе тази мъгла в българския политически живот, където всичко се преобърна. Привидно подредената и предвидима българска политическа действителност изведнъж се оказа под въпрос.

 

А сега накъде, братя славяни?

Валентин Распутин. Както държавата има нужда от въоръжена армия за защита на границите си, така и нацията има право да защитава вътрешното си благополучие, което я прави единно цяло. Ако славянството се появи на световния пазар заедно, а не поотделно, то по-лесно и по-внушително ще каже своята дума и ще демонстрира постигнатото, за да бъде чуто на житейската сцена.
Това не е затваряне, но не е и откъсване, стигащо до безродово съществуване, до духовно безочие. Тази предпазна мярка е нужна, за да си осигурим наш собствен и независим живот.
И най-важното - това означава да решим нравствения завет: обичай ближния си както самия себе си, защото помежду си държавите никога не са го изпълнявали безкористно. >>>

 

Иванчо, не така с езика!...

Сава Василев. Случаят "Кронщайнер-латиницата срещу кирилицата. Една полемика с Иван Младенов. ...Хубаво нещо е езикът. Готвиш какво готвиш, пък поопиташ варивцето от вносни джоланчета и нашенски зеленчук. Ако не си сигурен в рецептата, вземаш наръчника на политическия митоман и щедро овкусяваш с разните му там "ченгета", "комунисти", "конспиратори" и най-вече с абривиатурни пипери от раздела на силно лютивите - "КГБ", "ДС" и др. Ако си по-ларж, накрая застройваш с някое друго недомътено яйце от запартъчения си филологически полог. И за да не си помислите, че такава манджа е проста работа, почвате я в Залцбург, варите я в София и едва накрая й чуквате яйцата в Хелзинки. Но и с това работата не се свършва. Трябват ви още елегантна семиотична лъжица за разбъркване и чирашко боне от готварницата на баш-майстора Ото. Чак тогава патентовате и обяснявате на селския академизъм как да духа супата… >>>

 

Крах гуманизма: Человечество вступило в новую эпоху

Сергей Перевезенцев, доктор исторических наук. 11 сентября 2001 года — начало новой эры в истории человечества… Атака гражданских самолетов на Нью-Йорк и Вашингтон изменила картину мира… Человеческая цивилизация вступила в новую эпоху…

Такие или примерно такие заголовки нынче заполняют первые страницы газет. Такие или примерно такие речи звучат с экранов телевизоров в исполнении политологов, комментаторов, экспертов. И, следует признать, все эти лозунги совсем недалеки от действительности. Человечество действительно вступило в новую эру. Только следует понять, что за новая эпоха, что за новая эра началась после террактов в США. И, как следствие, что же такое «старое» умерло, ушло из нашей жизни. 

 

Има ли защо да се плашим от папата

Волен Сидеров, 7 Март 2002. Никой у нас не знае, че Ватикана наруши добрия тон с Изтока и обяви без съгласуване Русия за своя "църковна провинция" преди месец. Това е провокация към православния Изток, издаваща изнервяне. Висшият ни клир не трябва да плаши с папата, а да сочи ясно неговата немощ >>>

NB! Позицията на БПЦ по отношение на католицизма е изразена в интервюто с митрополит Натанаил от 1 март т.г. >>>

 

Преходът като феодализация на живота у нас

Станислав Велинов, 28 февруари 2002. След дванадесет години преход вече е време открито да се признае, че той не само, че не е сполучлив, но и е отблъснал страната ни с години, даже столетия назад. Един от най-характерните процеси на този преход е феодализацията на българския стопански и обществен живот. Това е процес, при който от една определена степен на развитие обществото се връща назад не толкова като технология, а като начин на съществуване. Както в материално така и в духовно отношение.  >>>

 

Неравни и пред смъртта

Нова Зора, 15 февруари 2002. В зората на "прехода към демокрация", наречен по-късно "великата криминална революция", първият лозунг на "перестройчици" и "демократи" беше: частната собственост - свещена и непрекосновена! И още, че хората трябва да бъдат равни само пред закона. >>>

Кьорфишеците на Соломон Паси

Вестник Нова зора, 15 февруари 2002. Обзор и коментари относно посещението в Москва на г-н Соломон Паси.  >>>

 

Отказвам се от човешките си права!

Пoл Тренор, 1 февруари 2002. Един текст – компромис между победителите във Втората световна война, дава неограничени възможности на единствената свръхсила да налага волята си навсякъде по света. Едно сръбско дете, което загива под бомбите заради налагането на човешки права, страда точно толкова, колкото и едно американско, или британско дете. И въпреки това правителствата на САЩ и Великобритания не избиват своите граждани в защита на нарушени човешки права. Тази съдба е отредена за източноевропейците, африканците и азиатците. >>>

 

Какво се крие зад обиколката на папата из Православния свят

Мълвина Господинова, 30 януари 2002. Радушният прием, на който се радват напоследък папските пратеници у нас, доказва, че доскорошната дилема за папска визита в България вече не съществува. Обществеността бе известена, че римският епископ ще посети страната ни по времето на най-българския празник, посветен на светите равноапостоли Методий и Кирил. Какво всъщност се крие зад наглед безобидната туристическа обиколка на Войтила из Православния свят и защо тя неизменно е посрещана и последвана от негодувание, смут и разделение сред духовенството и миряните? >>>

 

Стаята на ужасите е в Басра, Южен Ирак

Енди Кършо, "Индипендънт", 10 декември 2001. Заради санкциите на ООН всеки месец умират по 5 хиляди деца US-снарядите с обеднен уран причиняват дефекти и рак у новородените...Мислех, че съм доста печен. Закален от минните полета и смърдящите болници в Ангола, от стореното от ескадроните на смъртта в Хаити и от масовата касапница в Уганда. Но миналата седмица едва не повърнах закуската си в един родилен дом и болница за деца в Басра, в Южен Ирак. >>>

 

САЩ водят война не с проблема, а с неговото следствие

Станислав Велинов, 6 ноември 2001. Американското общество продължава да разсъждава с критериите от епохата на войната между Севера и Юга. Борбата с международния тероризъм, след 11 септември, придоби нови очертания и нови характеристики. Борбата на т.нар. международна общност с глобалната терористична заплаха се превърна не само в един приоритет на новото столетие, но и показа, че съвременното общество е безкрайно неграмотно, въпреки технологичния напредък. >>>

 

Легендарният кореспондент на в. "Мирър" Джон Пилгър разкрива измамата, наречена война срещу тероризма

Джон Пилгър, 30 октомври 2001. Убийството си е убийство, независимо дали се извършва с блъскането на самолет в сграда, или със заповед от Белия дом и "Даунинг стрийт". Войната срещу тероризма е измама. След три седмици бомбардировки нито един от терористите, обвинени за атаките срещу Америка не е заловен или убит в Афганистан.  >>>

 

И патриотизмът ни ли отива в Червената книга

Георги Коновски, октомври 2001. У нас продължава спорът дали стихотворението "Аз съм българче" не носи шовинизъм. Янките могат от нищо да направят шоу, а градусът на спектакъла, посветен на жертвите от атентата над Световния търговски център, бе неимоверно висок. В унес участниците пяха "Прекрасната Америка", "Бог да благослови Америка" и пр., с което бе напомнено отново на американците, че дори самата им националност ги произвежда в свръхчовеци и герои. За другите народи остава щастието да бъдат обслужващи сателити на богоизбраната нация ­ цивилизационен лидер на епохата и човечеството. >>>

 

Глобальная провокация: События 11 сентября придают легитимность агрессии США против Афганистана

Генерал-полковник Леонид Ивашов. Итак, свершилось! Интрига, длившаяся почти месяц и державшая мир в напряженном ожидании, вылилась в демонстрацию американской военной мощи. Сопровождаемая грозным предупреждением Дж. Буша о том, что США будут считать своим врагом всякое государство и (подчеркнем особо) правительство, поддерживающее каким-либо способом терроризм, военная операция против Афганистана проецируется практически на любую страну мира. Потому что найти несколько террористов, а, тем более, финансовый счет какой-либо организации, связанной с террористическими действиями, — пара пустяков. Да, впрочем, можно не делать и этого, а просто обвинить какую-нибудь из «нелюбимых» стран или не поддержавшее операцию США правительство — и образ врага готов.

 

Безумие е да посягаш на духовността

За сетен път се убедих, че в България няма истински независима съдебна система, а долнопробен слугинаж. Последното потвърждение на моето твърдение е решението на Висшия административен съд с узаконяването на две български православни църкви. Аз съм атеист. Никога не съм вярвал, но винаги съм се отнасял към религиозните с дълбоко уважение. Причините за това са две. Едната е, че БПЦ е изиграла изключително голяма роля за запазването на българския дух, на българщината и националното самосъзнание в най-мрачните робски години. Тя е била източник на надежда, че кога да е България ще се освободи. Втората са нравствените добродетели, на които възпитава нашата църква, синтезирани в Десетте божи заповеди. Но и да бях вярващ, навярно щях да престана като гледам лицемерието, разколническата дейност, грубата партизанщина на някои днешни служители на дявола. Щях да престана да вярвам на лицемерието на нашите сини управници, главни инициатори за разкола в Църквата. Наблюдавам ги как влизат в храма да се черкуват, а после йезуитски разцепват БПЦ. Истинско безумие е да правиш такова нещо с духовността. Вичо Събев, София, ул. "Люботрън"  168 часа

 

Как се роди култът към чуждия инвеститор

Черил Бишоп, 10 Юни 2002. Знаете ли, че неотдавна най-силните държави в света сключиха таен пакт!? Документът е наречен Мултилатерално съглашение за инвестициите (МСИ) и ако случайно досега не сте чували за него, не се упреквайте, защото не сте само вие. На Капитолия също не знаят нищо, макар че то е било замислено от Държавния департамент и Федералния резерв още през 1995 г. МСИ е секретно съглашение за защита на чуждите инвестиции, което дава на корпорациите статут на национални държави. Ренато Руджеро, генералният директор на Световната търговска организация (СТО), дори се похвали: "В момента пишем конституцията на глобализацията." >>>

 

В ход е подмяна на нравствените ориентири

Дарин Алексиев, 3 Април 2002. ...В последните години много "свободомислещи" хора въстанаха срещу догмата. Всеки един бе воден от различни подбуди, но с еднаква крайна цел - толерантното общество. Днес атеистичният диктат и морално-нравствените ориентири от тоталитарно време се сменят пред очите ни с диктатура на толерантността и преобърната наопаки ценностна система. ...Днес трудно ще открием интелектуалец, който да не е убеден, че има начин за съчетание на Православието с "духовната мъдрост" на останалите религии. Нещо повече, християните дотолкова са наплашени от идеята за мир между религиите, че са готови да признаят дори убийства в името на "правдата". Така религията на вътрешния плурализъм и толерантност, религиозната всеядност и безвкусица се налага като световна общозадължителна суперрелигия на бъдещето, в която няма да има и помен от толерантност. >>>

 

Училището в САЩ

Александър Генис, 15 януари 2002. Училището - това е най-големият, ако не и единственият "казан за претопяване" в Америка. Това е уникалният инструмент на интеграцията, превръщащ разноезиковата и разноплеменна Америка в една държава.
Знаейки за могъществото на тази национална "месомелачка", "новата" родина не ревнува емигрантите от старата, не изисква от тях нито любов, нито жертви, нито особена лоялност. Затова пък Америка с особена придирчивост се отнася към училището, където се извършва съкровеното тайнство - раждането на нацията. >>>

 

Идеологии и букви или Букви за идеологиите

Вера Бонева, Лит. форум, 20 ноември 2001. ...Ето защо на въпросите за уместност, възможност, желателност и навременност на една кирилско-латинска азбукова смяна у нас днес всеки образован българин трябва да отговори с 4 решителни не! Преди да се постигне разумно устройство на латинската азбука за езици от нелатински произход, не е нито уместно, нито възможно заместянето на кирилицата с латиница. Докато "културните" западноевропейци пазят упорито "традицията" в своята безсмислена латиница, дотогава не е нито желателно, нито навременно въвеждането на латиницата у нас! >>>

 

Историкът Георги Казаков: Обществото, а не държавата, може да излекува Църквата

Мediapool, 6 ноември 2001. ... Според мен, въпросът за българската Църква и за състоянието й се представя неправилно. Често имплицитно й се приписва отговорност. Тя била виновна, неактивна и т.н. Но работата на Църквата не е да бъде активна или пасивна. Тя е Църква. Тя е спасителен организъм. За да бъде активна, хората трябва да имат нужда от нея. Ако говорим за Църквата по този начин, тогава ще я превърнем в някаква мисионерска организация или на търговско дружество, което е активно или пасивно по отношение на пазара. Връзката трябва да е обратна - да има активност на обществото към нея. За съжаление у нас това не е така. А това е трагедия, защото произтича от самите нас. А ние, нашата култура е произлязла от църквата. Думите, които говорим, за първи път са прозвучали в храма. Доброто и злото, и като понятие, и като ценности в продължение на векове са били обсъждани от амвона на храма. А днес не съществува необходимост да се допитаме до църквата. Това е проблемът, че хората не я търсят, а не, че църквата не е активна.

Църквата е тяло, което се състои освен от йерарсите, и от своите миряни - онези, които активно участват в църковния живот и имат нужда от службите й. Самото понятие за Църква е цялост. Това е трагедия за обществото - да превърне църквата си в екзотична подробност и нещо, което показва на чужденци. Това е наша вина. Това е най-сериозният критерии за боледуването на обществото. ... Основната й задача е да спасява душите, а не да учи българите да бъдат българи. ...Училището е първото общо нещо на българина. За разлика от Европа, у нас институциите на модерната държава се създават от училището. В Европа е обратното - държавата създава училището. >>>

 

Ликвидирането на разкола не може да стане с един политически или юридически акт

Разговор с Калин Янакиев, Медиапул 14 октомври 2001. През изминалото десетилетие Църквата беше парализирана поради църковните разколи, но постепенно в нея израсна едно ново поколение и в духовенството, и сред миряните, хора, които живеят жив църковен живот. Всеки лесно би могъл да възрази, че това никак не е видно, но аз съм убеден, че е така. За разлика от протестантските деноминации, например, православната Църква по определение не може да бъде шумна. Тя привлича хора, които обичат сериозността, традицията, дългите перспективи, а не естрадата и чалгата във вярата. Поради тази причина православната Църква по-скоро очаква хората да дойдат сами при нея, отколкото да рекламира себе си. Това е дори най-философската измежду християнските вероизповедания.  >>>

 

Алфред Нобел и неговите награди

Медиапул, 9 ноември 2001. Наследството на Алфред Нобел е противоречиво: той е човекът, който изобретява динамита и основава Нобеловите награди. Алфред Нобел притежавал и много добър усет за бизнес - до 1896, когато умира, той притежава 93 фабрики за динамит в няколко страни. Колкото повече нараствал успехът му, обаче, толкова по-мъчителна ставала борбата с алтруизма му. Нобел е бил меланхоличен, недоволен от живота човек, който сам си е създавал много проблеми. Никога не се е женил и изобщо не е имал успех сред жените. Когато негов роднина го помолил да каже нещо за себе си, за да попълни историята на рода, той отговорил: "Най-голям грях: Не почита мамона. Важни събития в живата: Няма." >>>

 

Ватикана - новият Вавилон

Волен Сидеров, Монитор, 14 декември 2000 г. От създаването си папската държава започва да прилага маниакалната идея да властва над всички и над всичко, извращавайки християнската вяра. В последните десетилетия прави това с цената на финансови и криминални афери >>>

 

Студената война се изроди в цивилизационен расизъм

Мирослав Наков, Монитор, 1 ноември 2000. Западната пропаганда внушава, че Русия и бившите соцстрани са извор на световното зло и не бива да се управляват сами. >>>

 

Идва времето на българското съпричастие

Станислав Станилов, "Нова Зора" 6 май 2000 г. Огромните опашки на българите пред храм-паметника "Александър Невски", за да се поклонят на иконата на Божията майка, напомниха за ония зимни дни, когато пред Националния музей те се наредиха на същите такива опашки, за да се поклонят пред оригинала на Паисиевата история. >>>

 

Благоприятната Господня година

Култура, Георги Тодоров, 1999. Шестмилиардното човечество се готви да чества най-големия юбилей на всички времена и народи - лето Господне 2000. Юбилей, който сам по себе си ще е многократно по-голям - по обхват, брой на участници, продължителност на подготовката, обществена енергия, медиатизация и т. н. - от всички досегашни юбилеи с международен характер взети заедно.
Но какво всъщност предстои да празнуваме? Дали да го правим? Защо? Кога? Как? [...] предстои да честваме двухилядолетието от Боговъплъщението и Рождество Христово. Ние не честваме "двехилядната година" или "идването на ХХI век", или "идването на третото хилядолетие" само по себе си. А който се кани да чества подобни неща, сам се лъже. Защото нито една година не е сама по себе си "двехилядна", а само по отношение на някакво събитие. [...] Християнската цивилизация през последните 3-4 века се наложи като световен хегемон и маргинализира всички други култури. Заедно със съответните им ери и календари. Именно външният триумф на християнската цивилизация донякъде ни подвежда да смятаме християнската ера за нещо сякаш обективно, физическо. Вътрешната секуларизация на християнските общества, фактическото безбожие в номинално християнските държави също постоянно ражда подсъзнателно антихристиянство у модерния човек. Който се изхитрява хем да чества Рождения ден, хем да загърби Рожденика. >>>

 

ПОКАЖИ БИВУБУМ ЙИНЕБТАРУ У УБТЕРВ"ТА ИТ 2006 ГОДИНА  ]

 

  > СЪБИТИЯ

  > ИНТЕРВЮТА

 


Pravoslavieto.com
www.Pravoslavieto.com

Заглавна страница   Пишете ни  Принтирайте  Абонирайте се за двуседмичника НОВОСТИ НА PRAVOSLAVIETO.COM