 |
|
На древния арамейски език - езикът, на който е говорил Иисус Христос, вместо "Отивам в Йерусалим" казвали "Изкачвам се в Йерусалим". И не само защото градът е съграден върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен. Казват, че Йерусалим е мястото, където човек е най-близо до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване - едно непрестанно изкачване на душата - нагоре и нагоре - към Създателя. Затова Йерусалим не е просто един от многобройните туристически маршрути по света. От стари времена идването тук се означава само с една дума - поклонение.
По всяко време на годината човек може да направи своето "изкачване"
в Светия град. Но ако наистина иска да съпреживее последните земни дни на Спасителя и неговото Възкресение, най-удачното време за поклонение е
Страстната седмица и Великден.
Естествено този период има и недотам привлекателна страна - градът е претъпкан от поклонници. Блъсканицата и шумотевицата са несравнимо по-големи от другите дни в годината, но само
тогава човек може да стане свидетел на толкова интересни неща, които се случват само по Възкресение Христово. И особено, ако е за православния Великден - тогава, следобед на
Велика събота, в църквата на Божи гроб слиза
невещественият божествен огън - едно чудо, което продължава да става вече 2000 години.
Старият Йерусалим, основан от цар Давид преди повече от 3000 години, се издига върху карстово плато. Ако човек го гледа отдолу - от източното подножие в долината Кедрон - добива наистина усещането за град, който се извисява в небето. Неслучайно християнските химни възпяват земния Йерусалим като предобраз на Небесния Йерусалим - т.е. Божието царство.
Старите крепостни стени,
издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шестте от тях са отворени денонощно.
Седмата е зазидана - Златната порта (Golden Gate). По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея,
яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите "Осанна! Благословен е идещият в името Господне!"
През същата тази врата, през 628 г. византийският император Ираклий решил да влезе триуфално, облечен в блестящи одежди, яздейки кон – завръщайки се от победоносен поход срещу Персия. По време на този поход владетелят успял да възвърне от плен и да донесе обратно в Йерусалим великата светиня – Христовия кръст, открит от императрица Елена през IV в. и обкован със злато и скъпоценни камъни, който персите заграбили при оплячкосването на светия град през 622 г. Естествено императорът смятал, че има право да увенчае така бляскаво победата си над Персия. Но когато триумфалното шествие стигнало до Златната порта, конят на Ираклий се спрял като прикован и отказал да върви. “Не тъй носеше кръста си нашият Спасител” – упрекнал императора тогавашният йерусалимски патриарх Захарий. Тогава Ираклий свалил бляскавите одежди, събул се бос и пешком внесъл в Йерусалим през Златните врата Христовия Кръст.
Според едно предание след това Ираклий заповядал да зазидат портата – щом като през нея минал Светият Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Според друго предание Златната порта била зазидана чак по времето на султан Сюлейман Велики – от суеверие – за да не се сбъдне вярването на християните, че в Съдния ден през тези порти ще влезе отново Спасителят. И тъй като евреите все още очакват Месия, пред Златната порта е най-скъпо струващото гробище в света. Богати евреи от цял свят плащат хиляди, за да бъдат погребани точно тук – те вярват, че в Деня на Страшния съд ще бъдат възкресени най-напред юдеите, погребани пред Златната порта.
Златната порта (Golden Gate) в Йерусалим.
Архив Pravoslavieto.com
Точно срещу Златната порта, от другата страна на долината Кедрон е Гетсиманската градина. По времето на Иисус тя е била осеяна с маслинови дръвчета и кипариси, с малки карстови
дупки, в каквито вероятно са смятали да пренощуват Иисус и учениците Му след Тайната вечеря. Подобна атмосфера днес има градината на тукашния руски манастир “Св. Мария Магдалина”.
Гетсиманската градина в Йерусалим с руския манастир "Св. Мария Магдалина".
Източник:
kiev.ua
Под манастира е “Църквата на всички нации” – католически храм. Издигнат е над скалата, край която Иисус отправя последната Си молитва преди залавянето. Наблизо е станало и предателството на Юда.
'Църквата на всички нации" в Йерусалим.
Фото: whitesoul.com
"Църквата на
всички нации" в Маслинената гора в Гетсимания, Йерусалим.
Източник: photosight.ru
Особено мистична е Гетсимания на свечеряване, когато поклонническият поток е отшумял и вечерната тишина потапя човек в драматизмът на нощта, когато Иисус е предаден и заловен.
В Гетсимания е и друга светиня - гробът на Света Богородица.
Голямо стълбище ви отвежда в подземието на храма, където е каменното ложе, приело тялото на Божията майка. Според преданието от тук то е качено на небето и отново съединено с душата на Пречистата. Зад гроба, който едновременно е и църковен олтар, върху специален постамент е иконата "Св. Богородица Йерусалимска" - същата, която гостува у нас през 2000 година и предизвика невероятен наплив от вярващи.
Йерусалимската (Гетсиманска) чудотворна икона на Божията Майка.
Източник palomnic.org
Най-вълнуващият за християните маршрут в Йерусалим безспорно започва при някогашната римска крепост Антония - до Лъвската порта, северно от Златната. По времето на Иисус това място е извън очертанията на еврейския Йерусалим. Тук след бичуването на Спасителя Пилат оправдателно си измива ръцете и го осъжда на смърт чрез разпъване.
Йерусалим, Лъвската порта (Lion's Gate).
Източник: greatcommission.com
На това място се издига храм, в чийто купол е изобразен голям трънен венец - спомен за Христовите страдания.
Оттук започва "Виа долороса" (Via dolorosa) - Пътят на Страданието, или Пътят на Кръста ("Via Crucis").
Това е тясна, каменна улица, често преминаваща в стълбища, осеяна със сергии и магазинчета, в които шумно се предлага всякаква стока и сувенири - две хиляди години след Христа шумотевицата в Йерусалим е все същата. А между сергиите - различни по големина параклиси и църкви, бележещи местата, където е спирал Христос по пътя към Голгота, съхранили паметта за последните мигове на Спасителя, за мъките му и за великата му любов към света. Втората спирка е там, където Иисус взима кръста си, четвъртата напомня за последната среща с майка му, петата бележи мястото, където Симон Киренеец поема кръста, за да помогне на Иисус...
"Пътят на Страданието" свършва в църквата на Божи гроб.
Изглед от вътрешността на храма на Гроба Господен в Йерусалим.
Източник: jerusalemshots.com
Обикновено поклонниците най-напред се спират на "Плочата на помазанието", която е точно срещу входа. Но за да извървите целия земен път на Спасителя, трябва първо да се отбиете вдясно от входа. Малка вита стълба ще ви изкачи на Голгота - възвишението, върху което е разпънат Иисус. Тук са 11 и 12 спирка от "Виа долороса". Преди 2000 г. мястото е било извън Йерусалим, в непосредствена близост до стените му. Отдалече скалистият венец на хълма приличал на човешко чело и затова го наричали Голгота - т.е. Лобно или Челно място (на старославянски лоб е чело). За да разберете колко е бил висок, трябва да слезете до арменската църква и да се изкачите обратно - тук преди две хилядолетия е започвало подножието на хълма.
Стъклена витрина покрива къс разцепена скала от Голгота - евангелието разказва, че когато Иисус издъхва на кръста, става земетръс и скалите се напукали. До тази скала е мястото на най-великата жертва в историята на човечеството. Поклонникът коленичи под малък олтар и може да докосне скалата, в която е стоял забит кръстът с разпънатия Христос. Точно тук невинната кръв на Спасителя попила в земята, за да обнови света от недрата му. Под хълма Голгота в далечни библейски времена е погребан Адам - Христовата кръв достигнала черепа му и така първите хора били опростени, а човешкият род - изкупен.
След Голгота друга стълба ви връща на "Плочата на помазанието" - тук съгласно древния юдейски обичай, тялото на Иисус е помазано с благовония и завито в бял плат. След което е пренесено и положено в изсечена наблизо скална гробница. Няколко метра след Плочата - вляво от входа - и вие сте пред заветната цел на поклонника-християнин. Божи гроб!
Вратата на храма "Гроб Господен" в Йерусалим.
Рисунка Дмитрий А.
Белюкин, artlib.ru
Евангелието разказва, че Иисус е погребан набързо в скална гробницата, която неговият сподвижник Йосиф Ариматейски предварително приготвил за себе си. Още през IV в., след като царица Елена прави експедиция да открие кръстът и гробът на Христа, двете светини са превърнати в храмове, преустроявани и съединени впоследствие.
Църквата на Божи гроб всъщност представлява един огромен храмов комплекс, побрал под общ покрив хълма Голгота, гроба Господен и храмовете на различни християнски изповедания - православни, католици, арменци, копти. Бурната история и човешкият стремеж към благоукрасяване на тези най-велики християнски светини са запазили много малко от автентичността им. И все пак, вълнението е неописуемо.
Основната част от храма има кръгла форма - символ на безкрайността на Вселената. В центъра на тази ротонда е Гробът Господен - олицетворение на самия Бог, Творецът в центъра на цялото си Творение. Куполът, който се издига над ротондата и Божи гроб, е наричан омфлос - т.е. пъп, и всички християни смятат това място за пъп, център на света.
Изглед от вътрешността на храма на Гроба Господен в Йерусалим.
Източник: jerusalemshots.com
Предверието на Божи гроб е миниатюрен параклис, наричан Църквата на ангела. По средата има малък олтар, в който е вграден къс от камъка, закривал гробницата. Върху този камък, дошлите да помажат тялото на мъртвия Иисус в неделната сутрин жени видели да седи ангел. От този камък той възвестява на човечеството великата вест - "Христос Възкръсна!
Защо търсите живия при мъртвите, няма го тука?!" Върху олтара в църквата на Ангела всяка нощ се отслужва света лигургия. Първи да сторят това имат православните - православното богослужение започва в полунощ и завършва към 3 сутринта, след което идва ред на католическата литургия, после арменската и т.н. От преддверието се влиза в също толкова малко помещение - тук през пролетта на 33-та г. от н.е. мистично, непостижимо за човешкия ум става тайнството, възвестено от ангела - духът побеждава материята, вечността тлението. Спасителят Възкръсва!
Каменното ложе, върху което е лежало тялото на Бога и където три дни след разпятието Той възкръсва, е скрито под плочи от бял мрамор. Над него горят кандила на всички вероизповедания, стопанисващи Божи гроб. Ако в храма има много поклонници, човек има не повече от минута, за да коленичи и да се концентрира в молитвата си. Но и това не е малко, защото се е докоснал до нещо, до което се е докосвал самият Бог - гробът му, от който продължава да извира Божията любов и да събира човешката надежда.
Колкото и да сте развълнувани след поклонението на Божи гроб, съветвам ви да отидете и от другата страна на параклиса - там където са скалните гробове на Никодим и Йосиф Ариматейски, едни от първите христови последователи. Това е един малък, неугледен храм с голи стени и няколко прашни кандила. В туристическите справочници ще прочетете, че това е параклисът на Антиохийската патриаршия в Сирия. Но никой няма да ви каже, че някога е бил... български.
През ХVI в. един руски дипломат го нарича "голяма българска черква, в която денонощно горели 15 златни кандила". Можем само да си представим божествената литургия, отслужвана тук на български език, как от този храм българското духовенство тържествено е излизало и заставало край самия параклис на Божи гроб, за да се присъедини към множеството очакващи слизането на невеществения небесен огън на Велика събота. И как след тайнственото слизане на огъня със свещи те са пренасяли пламък от божествената пасхална светлина и пеейки "Христос Возкресе" са запалвали с 15-те златни кандила в "българската църква" при Божи гроб... Излизайки от големия храм, при самия му вход ви очаква още една, по-реална българска следа в Йерусалим. Върху лявото крило на голямата дървена порта, високо над човешкия ръст, има надпис, издялкан с ножче: "Недко от Копривщица, 1854 лето" - някогашен хаджия, един от предшествениците ни, за които поклонението на Божи гроб е било най-заветната цел на живота им. Да се докоснат до мястото, където е бил Бог, и да се въздигнат до Него.
Ако искате да изпитате истинско духовно преживяване в Йерусалим и по Светите земи, най-добре е да се включите в поклонническа група със специализиран гид, който няма да претупа като стандартен туристически обект и най-малката християнска светиня.
Всички християнски храмове са без вход. Но има една уловка - под формата на допълнителни услуги, като паркинг за автобуса или използване на въжена линия някъде може да ви поискат 1-2 долара.
Хубавите и луксозни хотели обикновено са в Новия Йерусалим. Но са и по-скъпи. Освен това в повечето случаи са израелски, което прави задължително сервирането на кошерно меню - то изключва смесването на месо и мляко. Повечето български групи са настанявани в хотели в старата част, които обикновено са собственост на палестинци. Предлагат прилични условия и са удобни, защото са в непосредствена близост до всички светини.
Сувенирите с християнска тематика обикновено се намират в арабските магазини. В тях и пазарлъкът върви по-лесно. С израелските търговци пазаренето е почти невъзможно.
Т.нар. "поклоннически" или "хаджийски" свидетелства са два вида. Първите - за "поклонник на Светия град" - се издават от Израелското министерство на туризма и Йерусалимското кметство. Безплатни са и ги предоставят на всеки туроператор. Православните свидетелства за "Поклонник на Божи гроб" се издават само от Йерусалимската патриаршия - за тях обаче има, макар и минимална такса, а и не е сигурно, че до края на пътуването си можете да ги получите.
Хаджи Горан Благоев
Вестник "Сега", 31 март 2006 година
Още през XVI столетие православни миряни тръгвали на дълго пътешествие до светите места. Мечтата на възрожденските българи била по Великден да се поклонят на Божия гроб и да получат благоволение. Оттам се връщали вече не прости християни, а хаджии. Стъпил на свещената земя, богомолецът правел своето споразумение с Господа. Опитвал се да купи спасението на душата си. За здраве и дълъг живот на родителите, децата, за благополучие и берекет, дори и за здравето на домашни животни той дарявал пари, земя и стока.
Българските хаджии изтъквали с гордост, че не жалели пари, за да "молителстват" духовниците за тях и "да пишат имената им" в светите книги. Всяко едно записване, а те се пишели на много места, струвало 60 гроша.
Нерядко поклонниците дори заплащали такси, за да бъдат те преписани в собствените им търговски тефтери. От Божи гроб носели "осветен армаган - свещички, покров, чудотворни икони, кръстчета, съдържащи частица от светия кръст, множество чудодейни предмети и муски. Тези армагани се предавали от поколение на поколение или се подарявали на скъпи приятели. Пътуването до Ерусалим било изтощително и опасно. Поне три месеца били необходими в едната посока. И няколко хиляди гроша. Болести, корабокрушения и разбойнически грабежи грозели поклонниците.
И въпреки всекиму известните заплахи въпрос на чест било за българина да стане хаджия. Титлата била равностойна на "лорд", "кир", "господар", изобщо почитан човек. Или, както пише копривщенецът Михаил Маджаров, "нещо като английското лейди и сър". А чорбаджии и първенци давали мило и драго, за да се прочуят. Към Божи гроб тръгвали с волски коли, покрити с кочия и напълнени с всевъзможни хранителни припаси. Движели се на кервани със специални пазачи които да бдят нощем за върлуващи разбойници. На пристанището Енос поклонниците се качвали на кораби и продължавали по море. По пътя опознавали чужди градове и местности и после ги описвали на земляците. По-оправните между богомолците успявали да уредят и някои търговски сделки в Цариград, Кайро, Александрия. Те били първите пътешественици от по-ново време.
Ето какво пише Михаил Маджаров за Александрия:
"При всичките недостатъци на египетското управление, Александрия ни порази със свободата и благоустройството си. Ние я сравнявахме с Цариград и виждахме колко назад са останали големите градове на суверенна Турция... Големите магазини, осветлението на улиците, бързият растеж на града, непрекосновенноста на жената, учтивостта на полицията бяха за нас все нови неща, които не бяхме видели нито в Пловдив, нито в Одрин, нито в Цариград."
От Кайро потегляли нови кервани за Ерусалим. Ерусалимската патриаршия изисквала православните посетители на Палестина да се явят в нейното седалище, за да може да прибере от тях определения данък. В отделна стая на патриаршията епископ, в името на патриарха, умивал в леген краката на поклонниците, а пък калугер ги изтривал. Щом свършела церемонията, друго лице прибирало таксата. Манастирите в Ерусалим по онова време били и страноприемници. Във всяка стая имало по два стола и постелка. Кандидат-хаджиите спели на земята, а плащали като в европейски хотел. В Ерусалим поклонниците се подписвали на стени и в свещени книги, за да се знае, че еди-кой си е пристигнал тогава и тогава и дарил това и това... Сиреч не пожалил средства за хаджилък.
Свещенодействието започвало по Връбница. Богомолците преспивали тази нощ до река Йордан. Преди да пукне зората, всички се потапяли в нея с ушитите от предното лято хаджийски ризи. Тях пазели след това за сватби и погребения. Всеки напълвал съд с йорданска вода от "второто му кръщение". До Възкресение Христово хаджиите успявали да обиколят много свети места - Кръстни манастир, Витлеем. И навсякъде трябвало да оставят по нещо за черквите. На Великден в Ерусалим си поръчвали "ерусалимки" - щампи, изработени на мушами от ерусалимски живописец, на който са изобразени Страшният съд или други епизоди от живота на Христос. Купували гривни, пръстенчата, кръстове, броеници и още други свещени предмети, които после подарявали на близките си.
За хаджия се считал само онзи, който след като се е окъпал в река Йордан, е получил документ в патриаршията, купил си е "ерусалимка", присъствал е на служба в божигробския храм на Възкресение Христово и е видял с очите си "нура" - огъня, който излиза от Божи гроб и от който поклонниците си запалвали великденски свещи. Щом наближало времето да се каже "Христос воскресе", патриархът влизал в Мавзолея, изтривал с памук гроба Господен и тогава гробът се запалвал от само себе си. Този огън трябвало да се занесе до манастира, в който са отседнали богомолците. Свещите носели в родното място като доказателство за хаджилък. След Великдена богомолците поемали опасния път обратно. Носели "тескерета" за хаджии, сувенири и други доказателства за посещението по светите места. Кесиите им обаче били вече доста опразнени. Един хаджия пише в спомените си: "От десетте хиляди гроша върнах с мене около хиляда..."
На хаджилък не водели женската челяд. Щерките оставали вкъщи при бабите, а мъжът потеглял със синовете си и понякога с жена си. На момичето казвали, че ако сполучи в женитбата, мъжът й ще я заведе на хаджилък. Ако мъжът е хаджия, а жената не била ходила на Божи гроб, то тя приемала титлата на мъжа си, например хаджи Михалица, хаджи Стоянивица, хаджи Стефановица. Ако пък била с него по светите места, то тя кичела титлата до собственото си име: хаджи Петра, хаджи Иванка, хаджи Райна и т.н. Ако пък само жената е ходила в Ерусалим, а мъжът не - той не получавал титлата хаджия. Мъжете, които не са хаджии, не смеели да искат ръката на моми, станали хаджийки. Хаджийката, дори да не е пътувала до Ерусалим, е била по-тачена в селото и града дори от попадията. Хаджийката минавала за по-образована. Смятали, че знаела повече за света, а и се носела модерно. Защото от Кайро и Алекснадрия мъжът й я обличал в скъпи платове. Съгражданките й завиждали, но я почитали. Наричали я "баба хаджийка" независимо от възрастта й.
Румяна Николова
www.sl-news.sliven.net
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
