Умопомрачително е, как огромни глупости се тиражират масово и как хората се хващат, вярват им и ги повтарят. Става дума разбира се отново за пропаганда. Много черна и много гнусна. Става дума за една от дежурните теми – жертвите на Сталин (комунизма). Вероятно могат да се намерят много източници от западни „учени” които са броили жертвите на Сталин. Аз ще се посоча един обобщаващ източник който се набива на очи – книгата „Речник на масовите убийства” (1) от Гунар Хайнзон, професор в университета в Бремен, факултет по Науки за човека и здравето (Fachbereich Human - und Gesundheitswissenschaften). Та в това книжле се въртят цифри между 20 и 60 милиона жертви на масовите репресии на Сталин (Солженицин посочвал 66 милиона!). Цифрите са стряскащи но човек може да ги възприеме само ако не мисли или ако е пристрастен. Но за поддържането на такава очебийна лъжа освен глупост е необходима още и чиста злоба.
Една смехотворна и жалка лъжа
По Сталиново време населението на СССР е около 190 милиона. Ако вземем цифрата 60 милиона за вярна то в рамките на 24 години едва ли не всеки трети е бил убит. Като се има в предвид, че семействата тогава са наброявали 5-10 души то дори да приемем цифрата 20 милиона пак от всяко семейство се пада поне един убит или репресиран. Всичко това обаче минава незабелязано за народа. На народа „не се казва”. Крие се. Едва Хрушчов на XXтия конгрес на КПСС (25ти февруари 1956та) го обявява и то пак не се публикува. Публикува се едва през 1989та година (2). Как може това да мине незабелязано? Между 1/10 и 1/3 от населението е репресирано или изтребено и никой не забелязва и никой не се съпротивлява. Представяте ли си каква глупост е това? Съветския съюз губи като минимум 23 милиона души (извън жертвите на Сталин!) през Втората световна война, а общо участвалите във войната са около 40 милиона и във всяко семейство има участник във войната, в повечето семейства има убит човек, а в някой семейства по няколко убити включително до всички мъже. Това за руснаците е толкова очевидно. Инвалидите от войната са ежедневие в следвоенните години, но същия брой репресирани са някак си изчезнали и станали невидими и дори членовете на семействата им не са забелязали, че ги няма?!?! Представяте ли си глупостта? Но в същото време за жертвите на Сталин „историци се колебаят между 20 и 40 милиона” (3)?!? Ами това е все едно да кажете, че руснаците не са забелязали Втората световна война.
Или може би са депортирани? Поставени в лагери и заставени да работят където и са измрели? Да оставим настрана, че всичко това е минало незабелязано за роднините и съседите им. Пак през войната 10 милиона се евакуират в тила, и това е явление което всички помнят. Но преселението на 20 или 40 милиона остава незабелязано. 40 милиона – тогава това е населението на Беларус и Украйна взети заедно. Представяте ли си какво обезлюдяване би настъпило ако такова количество хора бяха депортирани или избити? Дори по-скромната цифра от 8-9 милиона лагерници е неправдоподобна.
После, къде са тия лагери в които са държани 8 до 40 милиона души? Това са от една до 5 българии! От един до пет пъти град Москва (сегашния, 10 пъти тогавашния). Къде са пътищата по които са транспортирани тия хора и с какво са транспортирани? Къде са самите лагери? Няма ги. Германците изтребват около 13 милиона души в концентрационните си лагери и за това са им били необходими около 1600 лагера, десетки от които са не само известни, ами в момента са музеи които всеки може да посети (4). И забележете, немците преимуществено са избивали хората, иначе е трябвало да се грижат за тях, да ги хранят поят и да им осигуряват място за работа и спане. Къде са руските лагери? Във фантазиите на антикомунистите. Три бараки на кръст. И в тях се били събрали 8 до 40 милиона души.
Представяте ли си как се извършват 20 или 40 милиона ареста за 24 години? Та това са минимум по около милион на година и по 3000 на ден. Колко души са необходими за да охраняват 20 милиона затворници? Къде са тия пазачи? Къде са семействата им? Какво са работили тия лагерници? Как са се снабдявали с храна някъде си в тайгата без пътища. Къде са масовите гробове? На 8 до 40 милиона? Няма ги? И няма да се появят, защото масовите репресии на Сталин са една злонамерена лъжа. Мисля, че тези аргументи дори и в този си вид вече са достатъчно убедителни. С по-големи подробности и още по убедително те са разяснени от П. Краснов (5, 6).
Колко е истинския брой на затворниците и убитите при Сталин?
Все още можете да чуете „критики” защо не се били отворели архивите за да се види колко наистина са жертвите на Сталин. Архивите отдавна са отворени (7, 8) включително за чужденци. Само че цифрите в тях са много по-различни от тия които антикомунистите измислят. Подробна статистика на затворниците е дадена от Игорь Пыхалов (7). От нея се вижда че в периода 1921-1954 осъдените на смърт са 799.455, на лишаване от свобода са 2.634.397, на заточение 765.180, общо 4.199.032 души за период от 23 години. За никакви десетки милиони не може да става дума, а осъдените на смърт дори са под милион. Освен това детайлния преглед на документите показва че повечето затворници са били криминални престъпници, а делът „репресираните” е бил по-малко от 1/3. При това въпроса дали все пак „репресираните” не са извършили наистина противодържавно деяние не се разглежда въобще. По някаква безумна причина се считат за невинни. (Чичо сам, лъжеца, така казва. Причината наистина е безумна.) Данните сочат още и че смъртността в затворите (лагерите) е била ниска и се е движила в рамките около и най-често под 2%. Изключение правят годините 1942 и 1943 когато смъртността достига до 10% и дори 20%, но при ангажимента за западния фронт затворниците естествено са се оказали последна грижа. Така многомилионните масови сталински репресии се оказват един тотален пропаганден мит.
Много ли са затворниците по Сталиново време?
Максималния брой затворници по сталиново време е през 1950та година – 1546 души на 100 хиляди души от населението. В края на 1999та за САЩ този показател е 747 на 100 хиляди души (7). Нека осъвременим справката. Според Бюрото за юридическа статистика на САЩ общия брой затворници са 258 на 100 хиляди в затвори до 1 година и 770 на 100 хиляди с дългосрочни присъди. Общо това прави 1028 затворника на 100.000 души. Дори да не отчитаме затворените под 1 година затворниците в САЩ пак са само наполовина от максимума при Сталин. При това, в САЩ това са затворници сега, в мирно време през 2008ма година, докато СССР през 20те до 40те е атакуван от всички страни и почти по всички граници. Финландия напада Съветска Русия през 1921 година. В периода 1933-36 година Япония организира над 2300 въоръжени стълкновения по границата на СССР с Китай. Англия организира диверсии с подставени бойци (басмачи) в средна Азия, главно от територията на Афганистан. Всички съседи на СССР са крояли планове за отнемане на територии от него. Най-накрая идва и Втората световна война, а война без шпионаж не се започва и активира всички врагове на съветите желаещи връщането на стария режим. Така че общо взето учудващо е как затворниците по сталиново време са толкова малко в сравнение със тези на САЩ в мирно време.
Кратко сравнение
Така се оказва, че убитите по времето на Сталин са под един милион. Към тях обаче следва да добавим около 7 милиона жертви на голодомора в целия СССР, но това не са преднамерени жертви. В крайна сметка в СССР се извършва грандиозна социална и икономическа иновация за пръв път в света и никой не е знаел отнапред какво и как точно трябва да стане. Това е отделна тема която е също източник на злостна пропаганда и на която ще се спра в друг текст. Към жертвите на СССР можем да добавим тези от войната в Афганистан – около 1 милион. Така общо се получават около 9 милиона. Като основната тежест се пада на голодомора. Жертвите само от Виетнамската война на САЩ са около 6.5-7 милиона над (4 милиона цивилни! включвайки 600.000 камбоджанци) (9). Корейската война - 3.6 милиона. Ембаргото срещу Ирак след войната в залива – 1 милион. Още един милион иракчани в настоящата война в Ирак. Броя на жертвите на НАТО в Афганистан е неясен. Сухарто – антикомунист, подкрепян и въоръжаван от САЩ и запада – 2 милиона. Да оставим настрана, че жертвите на втората световна война също следва да се припишат на капитализма. Както ще покажа в следващ текст капитализма, расизма, национализма и крайната му форма фашизма имат обща етична основа – неравеството на хората, която е противоположна на социалистическата и комунистическата етика. Това добавя около 60 милиона жертви на сметката на капитализма. Жертвите на поддържаните от САЩ и запада хунти в Латинска Америка са около половин милион. Атомните бомби в Хирошима и Нагасаки – съвсем безсмислено употребени – 400 000 жертви. Като теглим чертата се получава 14-15 милиона жертви на капитализма от Втората световна война насам като жертвите на последната не са включени, срещу 9 милиона за СССР като 7 от тях са преди Втората световна война и са непреднамерени. При това СССР се бореше за по-справедлив свят, за свобода и достойно съществуване. За какво се бореше САЩ във Виетнам? САЩ е провел около 200 въоръжени операции в чужди страни между Втората световна война и 11ти септември 2001ва година (10), СССР – под 20. Но СССР е „Империя на злото”, а САЩ - не. Защо никой не припомня непрекъснато на САЩ за жертвите от Виетнам, Ирак и Латинска Америка? За какво се бори САЩ сега? Измисля си врагове за да води агресивни завоевателни войни с цел грабеж на природни ресурси.
Злонамерена пропаганда от най-високо ниво
За запада обаче истината няма никакво значение. През септември 2008 Европейския парламент приема писмена декларация обвяваща 23 август като ден на възпоминание на жертвите на сталинизма и хитлеризма (11). Забележете, сталинизма е на първо място! Едва ли може да има по-голямо историческо извращение от това. Един леко завишен брой затворници в размирен период на една новообразуваща се държава се поставя наравно с масовото преднамерено и идеологически обосновавано изтребление на цели националности и предизвикването на най-унищожителната война в историята на човечеството. Защо? Защо това се прави? С пропагандна цел разбира се. За да не им идва никога на хората на ум отново за социализъм и справедливост. За да смачкат духа на руския народ – най-многобройния народ опитал се да вземе съдбата си в ръцете си и дал надежда на народите по целия свят. Йезуитщината е върховна. Две напълно противоположни идеологии нацизма и социализма се поставят една до друга и се осъждат заедно. Такива са методите на хуманния запад. Лъжата преди всичко. А ако си с нова кола, вратовръзка и лъснати обувки всички ще ти вярват и особено ако лъжата е грандиозна, както е казал Гьобелс. Това са нашите нови съюзници. От тях вземаме пример. Защо се учудвате тогава, че резултатите ни са такива каквото са?
Заключение
Мисля, че е ясно, че масовите сталински репресии са мит, пропагандна лъжа. Мит съчинен и поддържан напълно злонамерено. Мит който е част от кампанията за злепоставяне на съветския социализъм и на социализма въобще, част от Студената война, част от войната на капитализма срещу човечеството и социалния прогрес. Мит който има за цел да сломи духа преди всичко на руснаците. На руския народ който изобрети нова функционираща икономическа система, която все още държи рекорда по икономически растеж. Система която в рамките на едно поколение преживя най-тежката война в историята и въпреки това успя да осъществи индустриализация каквато капитализма е градил повече от 100 години и то с помощта на колониално подтисничество. Това е непростимо. То може да бъде унищожено само с лъжи.
26 април 2009; kihano
(1) Гунар Хайнзон „Речник на масовите убийства” (1998), Бремен” Професора понякога се представя и като член на Институт за сравнително изследване на геноцида на името на Рафаел Лемкин (Raphael-Lemkin-Institute for Comparative Genocide Research). За този кръжец просъществувал от 1995 то 2000 година и затворен поради липса на финансиране наименованието „институт” е твърде пресилено. Освен това не личи да се е занимавал със сталинизъм. Самия професор Хайнзон е доста компрометиран сред колегите си и сред историците, главно поради това, че твърде фриволно интерпретира фактите. Сами можем да се убедим в това по глупостите които е написал за Сталин.
(2) Никита Сергеевич Хрушчов, „О культе личности и его последствиях. Доклад XX съезду КПСС” , Известия КПСС, 1989 г. No 3.
(3) Гунар Хайнзон из „Речник на масовите убийства”
(4) http://en.wikipedia.org/wiki/The_Holocaust#Victims_and_death_toll
(5) П. Краснов, „Миф о массовых репрессиях. Часть I”
(6) П. Краснов, "Миф о массовых репрессиях. Часть II”
(7) Игорь Пыхалов, „КАКОВЫ МАСШТАБЫ "СТАЛИНСКИХ РЕПРЕССИЙ"?”
(8) Виктор Земсков, „К вопросу о масштабах репрессий в СССР”
(9) http://en.wikipedia.org/wiki/Vietnam_War
(10) Гор Видал, „Вечна война за вечен мир” ИК "Анимар " (2003)
(11) MEPs adopt written declaration on the proclamation of 23 August as European Day of Remembrance for Victims of Stalinism and Nazism