† 6 Неделя на Великия пост ­ Вход Господен в Йерусалим ­ - Връбница ­ - Цветница Пътят между Витания и Йерусалим е малка камениста пътека. Покрай нея има храсти, тревички и цветя. През месец април небето пред Палестина е синьо. Маслинените дървета са светлозелени, а от височината на града се виждат ливадите на Витлеемското поле. Седем дни оставаха до Пасхата, а пет дни до края на живота на Господ Иисус Христос на земята. Какво е преживял Спасителят, изкачвайки височината? Той беше с учениците Си и множество народ, заобикалящ Го от всички страни. Море от народ. То шумеше, махаше с маслинени клончета и палмови вейки. Народът, който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: „Осанна Сину Давидову, благословен Идещият в име Господне, осана във висините" (Мат. 21:9-10). И когато влезе в Йерусалим, цял град се потресе. Наистина, Йерусалим се раздвижи, хората питаха кой е Този. Те си мечтаеха за Цар и мислено Го виждаха седнал на Давидовия престол, в Соломонова слава. Различно бе настроението им. Едни искрено се радваха и надяваха. Други се съмняваха в успеха му. Трети са страхуваха, че мирният им и спокоен живот ще бъде нарушен от опасни събития. А имаше и такива, които се бояха от Освободителя, защото се бяха приспособили и нагодили към римската власт и се чувстваха много добре. А тълпата викаше „Осанна" и се радваше, че присъства на посрещането на Израилевия Цар, който ще освободи поробената столица от римската власт. Дали учениците Му разбираха значението на това събитие? Дали те не си мислеха: край на чакането. Сега вече нашият ден настъпва. Ние ще сме първенците и ще седнем отдясно и отляво. Народът смяташе, че посреща политическия владетел на Израил, а всъщност посрещаше Спасителя на света. А Иисус? Иисус си мислеше за избитите пророци, за твърдоглавието на този упорит, чувствен народ, който винаги пренебрегваше Божиите грижи и отблъскваше любовта Му. Иисус знаеше, че го очаква не корона, а трънен венец, за да опита отровните стрели на неблагодарността и жестокостта. Той знаеше, че днес ликуващата тълпа само след няколко дни ще ревне: „Разпни, разпни Го". И Христос се просълзи, а като наближи града заплака. Той знаеше, че никога този народ не ще викне пак „Осанна" и че преди края на седмицата по желание на тълпата римската власт ще Го разпъне на кръст. Но все пак това бе тържеството на истината и любовта, които ще победят силите на злото, омразата и заблудата... Ще дойде ден, когато Христос отново ще дойде в слава и величие, придружен от ангели, за да заеме престола в душите и сърцата на човечеството. Има една картина - „Христос чука". С трънен венец вместо корона Той чука на вратата, символизираща човешкото сърце, и чака да Му се отвори, за да сподели вечеря с човека. Мнозина се питат - „Кой е Този?" Едни са радостни, други се съмняват, трети Го обичат, но има и такива, които Го мразят и ненавиждат, защото Неговата светлина изобличава тъмните им дела. Кои ще надделеят? Тези, които викат „Осанна" или тези, които викат „Разпни, разпни Го". Иисус продължава спасителното Си дело вече 20 века. Хлопа на човешките сърца и търпеливо чака те да Го приемат, за да ги обдари със Своите благодатни дарове. Нека с радост отворим сърцата си за тъжния Цар, Царя с трънения венец, и Го приемем като желан гост, викайки: Осанна във висините. Благословен е Идещият в име Господне! (F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)(F)