Според Православната църква легендата за Света Великомъченица Варвара е следната.През времето на царуването на Максимиан(в Илиопол) живял един богат човек от знатен род на име Диоскор .Жена му починала рано и той положил големи усилия за езическото възпитание на единствената си дъщеря Варвара.Държал момичето далече от всякакво общество.Когато то пораснало, бащата решил да я омъжи,на Варвара го помолила да не и говори за това.Диоскор се упрекнал, че е възпитал дъщеря си в самота и отдалеченост от хората и решил да я остави да общува свободно с връсничките си .За да даде възможност на дъщеря си да преосмисли решението си по отношение на брака, Диоскор намислил да замине на дълъг път,като предположил ,че като се завърне ще му е по-лесно да я убеди да приеме неговата повеля.Преди да замине Диоскор заповядал да построят разкошна баня ,до намиращата се в градината къпалня,а в банята да направят два прозореца обърнати на юг.
След като тръгнал на път Варвара,използвайки се от свободата да излиза от дома си ,и безпрепятствено да разговаря с когото си поиска,се сдружила с няколко девици християнки и чула от тях името на Исус Христос и неговото недоизказано Божество,за въплъщението Му,за неговото доброволно страдание и за неговото възкресение.Тогава момичето твърдо решило да стане християнка и приело светото Кръщение.В същото време според заповедта на Диоскар ,продължавал строежа на банята.Варвара успяла да склони да направят и трети прозорец на банята(в чест на Света Троица).Веднъж разхождайки се в къпалнята, която била покрита с дялани мраморни плочи Варвара се обърнала на изток и начертала с пръста си в/у камъка изображението на Светият кръст ,което така ясно се е отпечатало в/у камъка, все едно го е издълбала с желязо .Освен това в същата баня, върху един от камъните се е отпечатало и следа на девическото и стъпало.От това място започнало да извира вода и по-късно тук се извършвали много изцеления над тези,които идвали с вяра.И банята с трите прозореца,символически изобразяващи Света Троица ,и мраморният камък до извода с изображението на Светият Кръст,и отпечатъка на стъпалото на Света Варвара -всичко това било напълно запазено до времето на Симеон Метафраст който след свети Иоан Дамаскин е описал страданията на тази света мъченица.
Когато Диоскор узнал за вярата на дъщеря си в Разпнатия,той страшно се разгневил.Затворил я е в тъмна стая.Бил я жестоко, но девойката била непреклонна .Тогава ожесточеният баща я отвел при управителя на страната Максимиан.Управителя дълго време увещавал Варвара "Не погубвай младостта си !","Пожали себе си !","Не ме принуждавай да те подложа на мъчения!" "Славя моя бог и съм готова да стана жертва за неговото име-отговорила твърдо девойката.Максимиан се убедил ,че съветите са безполезни и наредил да бият момичето с волски жили.Изтощена от изтезания,Варвара молила горещо Бога да не допусне тя да бъде разколебана във вярата си.През нощта тъмницата била озарена от чудна светлина .Пред нея се явил самият ИСУС .Той я гледал с неизразимо благоволение и й казал:"Дерзай и не се бой!Аз наблюдавам твоя подвиг .Ще облекча страданията ти!.Потърпи докрай и ще получиш вечна блага в царството ми !"Чудното видение свършило, но изпълнило сърцето на девойката с неизказана радост.На другия ден нямало и следа от нанесените рани.Това разгневило Максимиан и той я подложил на нови мъчения.